Неделя, 05 Април 2020
„И на вси славяни книга да четат”

„И на вси славяни книга да четат”

На 6 април Източноправославната църква чества Св. Методий. По-големият брат на Св. Константин-Кирил Философ, този, на чието свято дело дължим буквите си.

За „солунските двама братя” са изписани томове грамади, но е редно да не пропускаме нито един повод за споменаването им и отдаването на почит към великото им дело. Колкото и да се прокрадват попълзновения, че това дело е, едва ли не, излишно, че то ни отделя от Европа, защото малък е нашият език, пък писан с български букви е още по-малък и гениалните в кавички днешни списатели биват спъвани по пътя си към свеовната слава, всеки с разум между ушите си, разбира величието му. На делото. И на Методия.

Данните за житейския му път са оскъдни, рождението му се отнася към 815 г. Дори фактът, че той е по-големият от двамата братя е не толкоз известен, свикнали на туй че винаги е битувало в народното съзнание словосъчетанието „Кирил и Методий”, че азбуката ни се именува „кирилица”, първият по родство брат някак остава сянката на по-малкия. За години говорим, не за значимост.

Сведенията за Методий са от гръцки източници, от „Житие Методиево”, от житията, писани с ръцете на Кирил, Климент Охридски и Наум. На гръцки писани. Знае се, че е завършил заедно с брата Магнаурската школа, че е бил управител на византийската област „Склавения”, населена предимно със славянско население. Знае се, че около 851 г. се оттегля сам от високия пост и се замонашва в манастира „Свети Полихрон” в Мала Азия, за да се отдаде на книжовни занимания. Смята се, че именно зад тези манастирски стени е създадена глаголицата, първата славянска азубка. Завършват я двамата братя, според „О писменах” на Черноризец Храбър, в годината 855-а.

Животът на Методий е изпълнение на мисия след мисия. Хазарска мисия, Аланска мисия, Първа Великоморавска мисия, Панонска мисия, Римска мисия, Втора Великоморавска мисия, Бохемска мисия… Методий, придружаващ брат си до неговата кончина в Рим, продължава сам да сее светлината на християнството и знанието, като успоредно с това превежда светите книги, преминава през възходи и падения – заема високи духовни постове и бива хвърлян в затвора, пак се въздига и неуморно продължава делото си.

Малко преди смъртта си, той посочва за свой приемник като ръководител на школата, и като архиепископ на Моравската църква, ученика си Горазд. След смъртта му някои от учениците начело с Климент, Наум и Ангеларий побягнали към българската крепост Белград и отиват в България, където основават две академии: Охридската книжовна школа и Преславската книжовна школа. От там някои отиват в Хърватия и Далмация, по-късно в Сърбия, Русия, Малка Полша и Бохемия.

През 886 г. княз Борис I посрещнал учениците и им осигурил държавна подкрепа. По негова заповед били създадени две главни просветни средища с школи за обучение и скриптории за преписване и разпространяване на богослужебна литература. Наум оглавил това в Плиска, а Климент бил изпратен да ръководи това в югозападните български земи с център Охрид, като дори местните административни и военни власти са поставени в негово подчинение. Житието му разказва, че за седем години той лично е обучил над 3500 свещеници и учители. Тези неща ги знаем, тачим и не забравяме.

Методий е канонизиран от християнската църква за светец и равноапостол. На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание Egregiae Virtutis (За безпримерно достойнство), папа Йоан Павел II обявява Методий и брат му Константин-Кирил

Философ за съпокровители на Европа.

Да сведем чела, както е прието да се казва, и да сведем души – колкото са ни останали, в колкото има чиста вяра и любов към род, родина и език. Защото с тези букви пишем „мама”, „обич”, „България”.

AFISH.BG