Вторник, 27 Октомври 2020
Гео Милев: Човекът преди всичко!

Гео Милев: Човекът преди всичко!

Модернистът на българската литература умира едва 30-годишен

 

Въпреки краткия си живот – едва 30-годишен, Гео Милев оставя дълбока бразда в историческата и литературна ни памет. С публицистиката си развива модернизма, обогатява периодичния печат, провокира съвременниците си.

След атентата в „Света Неделя“ през 1925 г. авторът на „Септември“ и финансовият благодетел на сп. „Пламък“ Шейтанов са зверски убити в полицията. Останките на Гео Милев са открити през 50-те години на миналия век в масов гроб край София (Илиенци). Разпознат е по изкуственото око, поставено му по време на операциите в Германия. Белезите от насилие, както и показанията на ген. Иван Вълков пред съда през 1954 г. доказват, че Гео Милев е бил брутално удушен с тел.

 

Предлагаме ви избрани цитати от публицистиката на Гео Милев:

 

„Димчо Дебелянов бе посечен в жертва на една голяма и страшна Химера. Безсмислената Химера Отечество.“

„Фрагментът е рожба на новото изкуство. Новото изкуство е фрагментарно. Непълно или: недопълнено с обяснителните подробности на непосредната логика.“

„Никога Народният театър не е падал тъй дълбоко в преизподнята на художественото невежество и художествената анархия, както днес: това впечатление имат всички ценители на изкуството у нас – близки или отдалечени от театъра.“

„Писателю,

Ти се отказваш да служиш на ежедневния живот, на суетния шум на делничния ден. Ти търсиш празник. Изкуството, красотата е за тебе празник. Но този егоистичен твой празник – твой празник – какво общо има той с алтруистичния живот на човечеството? С Живота, писан с главна буква? Защото: това, което ти наричаш твое творчество, твоя поезия – то е само частен твой дневник, дневника на ежедневния, егоистичния твой живот. Дневник в стихове или дневник в разкази. И тия стихове, и тия разкази – ти ги съчиняваш само за свое собствено удоволствие. И затова те не трогват никого, освен тебе и твоите приятели. И затова твоята литература, нашата, българска литература не играе никаква роля в българския живот.

Защото Животът е проблемът.“

„Естетиката е същевременно и етика – по силата на простия факт, че всяко естетично проявление – всяко художествено произведение – всяко изкуство – е проявление преди всичко на човека… Защото ний съществуваме! Затова и в художника ний дирим преди всичко човека – етичния елемент. Човекът преди всичко! Човекът е всичко: и цел, и мечта, и красота, и любов, и изкуство, и дух, и свят, и бог.“

 

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)