Вторник, 27 Октомври 2020
Ой, ти, бяло вино, що не си червено?

Ой, ти, бяло вино, що не си червено?

Добромир Банев: Музите често могат да бъдат онези малки глътки, които носят истинската наслада за твореца

 

Както се казва, във фолклора е истината. Никой не съчинява песни току тъй. На народното творчество трябва да се вярва повече, отколкото на цитат от Мерилин Монро.

Сюрреалистите са се вдъхновявали от абсента, англичаните и сега се лигавят с пунш, някои предпочитат портвайн, други го предпочитат горещо. Ние, българите, не сме глупави – откакто се помним, виното ни провокира и в любовта, и в смеха, че и в псувните.

Хубавото вино е относително понятие, но едно е сигурно – цената върху етикета не го прави непременно добро. Колкото по-отлежало, толкова повече за предпочитане. По това прилича на спомените, от които не искаме да се отърсим – сладостта на миналото оправдава нашето сега.

Който ме познава, знае какъв ценител на виното съм. Музите често могат да бъдат онези малки глътки, които носят истинската наслада за твореца. Думите се леят като в песен, а затвориш ли очи – всичко придобива още по-голям смисъл. Безсмислено е да се упорства на удоволствието! Точка след удивителната.

Удивително, обаче, е и друго. „Истинското вино е горчиво“, но напоследък като че ли се прекалява с този привкус. Никой нормален българин не пие „Меча кръв“ – всичко захарно пласираме на германците. Но нито виното на изба „Търговище“ ме вдъхновява, нито намирам утеха в това на „Поморие“. Няма какво да изреждам марки – повечето забъркват химически смеси и използват какви ли не субстанции, за да имитират вкус на ферментирало грозде.

Образованието, културата и виното вървяха ръка за ръка. Днес нивото на родното винопроизводство с нищо не се отличава от бутафорията на Ларгото в София. Факт, върху който си заслужава да се замислим.

 

„Най – истинското вино е горчиво,

това го знаем (както че ще съмне) –

в живота ни преобладава сивото,

напук на всички цветове безсънни.“

 

Даже съм го казал в стихотворението си „Окръжност“ („В понеделник ще е късно“, 2014).

За онези, които пият вино от картонени кутии, не искам да кажа нищо лошо. На тази географска ширина никой не е цъфнал и вързал, та да сочим някого с пръст за това, че е предпочел евтинджоса. Разбрахте какво имам предвид. Що да си купуваме френско и чилийско, или новозеландско и австралийско, след като българското вино е дало началото на толкова велики дела, на стихове, романи и любовни истории?! Защо?

Напоследък сякаш бялото вино го докарват повече на вкус. Може пък родният фолклор да се разнообрази с втора песен, посветена на него. Че от „Ой, ти, бяло вино, що не си червено“ ни дойде байгън.

 

Добромир Банев

Източник: big5.bg

AFISH.BG

 

Свързани статии (по етикет)