Вторник, 16 Октомври 2018
Мъртвата птица, паднала върху живота на Иван Динков

Мъртвата птица, паднала върху живота на Иван Динков

Днес поетът щеше да навърши 85 години

 

Иван Динков поема първата си глътка въздух на 26 август 1931 година в с. Смилец, Панагюрско. Страстта му към думите е само още един от аргументите да завърши Юридическия факултут на СУ „Св. Кл. Охридски“.

Основава Издателство „Христо Ботев“. Пише стихове, проза, пиеси. Успява да издаде десет стихосбирки: „Лична карта“ (1960), „На юг от живота“ (1967 – така и недостигнала до читателите), „Епопея на незабравимите“ (1963, 1968, 1973), „Антикварни стихотворения“ (1977), „Признания пред Белла Цонева“ (1988), „Маски“ (1989), „Урна“ (1996), „Дневник“ (1997), „Спазми от отечеството“ (1999) и последната – „Табакера“ (2003).

В прозата оставя след себе си книгите „Хляб от трохи“ (1970), „Почит към литературата“ (1980, 1998), „Докосвания до България“ (1984), „Навътре в камъка“ (1986), „Живот по памет“ (1996), „Време под линия“ (2001) и др. Автор е на пиесите „Комисия за погребение“ (1990) и „Царски двор“ (2003). Лауреат на Националните награди „П. К. Яворов“, „Иван Вазов“, „Никола Вапцаров“, „Димчо Дебелянов“ (посмъртно), „Пеньо Пенев“, „Иван Николов“, „Златен ланец“ на в. „Труд“. Творчеството му е превеждано и включвано в различни световни антологии. Бил е член на СБП. Умира на 23 януари 2005 година.

На Иван Динков е посветен документалният филм „Навътре в камъка“. В него приятели, колеги и близки споделят спомени и впечатления от поета, дават по-широк, по-истински и по-неподправен поглед над живота и характера му.

Поетът отрано се сблъсква с капризите на смъртта. Той много болезнено преживява ранната загуба на сестра си Мария, а в света едва ли има друг автор, който да е погребал майка си в стихотворение още докато е жива. "Из тъмното докосвам живи и мъртви българи. В един миг извиквам от болка, защото докосвам сестра си Мария. Помня всички подробности по погребението на Мария. Късно през нощта приседнах до малката могила, извадих цигара и запуших, загледан в разцъфтелите акации. "Батко - провикна се през студените зими 7-годишната Мария, облечи си палтото, защото мама е далече, а татко е близо". Снегът, който се сипе по спомена, е виолетов, защото е пролетен. Внезапно от небето, без да отекне гърмеж, върху малкото гробче на Мария падна мъртва яребица. Погледът ми запомни мястото, където падна, но след това се оказа, че мъртвата птица е паднала върху живота ми..." – пише по късно той.

Резултат с изображение за иван динков белла цонева

Снимка: books.janet45.com - Актрисата Белла Цонева, съпруга на поета

Неговата чувствителност е толкова голяма, че единствено произведенията му могат да я разкрият в пълната ѝ цялост за света. Не подлежи на преразказ, не може да бъде описана просто ей така... Затова признателно мълчим, припомняйки си едно стихотворение на Иван Динков, посветено на голямата му любов – Белла Цонева.

 

ПОБЕДА

На Белла Цонева

 

Чугунен – есенен, лежа в овесите.

Вечер – по мръкнало, тъй както мъртвите:

тъй както Яворов, тъй както Ясенов,

тъй както българо-чешкият Мърквичка.

Под ъгъл – в корена, ъгъл – в короната,

изтича вечното – небето, синьото;

и кротък вятър връща бонбоните –

там – от неделите, там – от годините.

Часът на лампите разгръща пазвата

на светли образи, на святи ликове;

и пак изчезват – в кладенци, в язове,

дълбоки, сенчести – с листа от мигове.

Славянска лирика – за утешение!

По хълбок – кучешки, ръмжа по сушата.

Орляк настръхнали стихотворения

следят очите ми и дебнат мършата.

Под ъгъл – в погледа, на вятър – есенен,

небето – вечното, светлее кърваво...

Отдалечавам се бавно от себе си.

Никоя победа не връща мъртвите!

 

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)