Вторник, 25 Юли 2017
Микис Теодоракис, който превърна сиртаки в емблема на Гърция (ВИДЕО)

Микис Теодоракис, който превърна сиртаки в емблема на Гърция (ВИДЕО)

Именитият композитор и диригент днес посреща 91-вия си рожден ден

 

Какво звучи в ушите ви, когато някой спомене името Микис Теодоракис? Сиртаки, разбира се. И то не кое да е, а онова забележително изпълнение на Антъни Куин от филма на Михалис Какоянис „Зорба Гъркът” (1964) по романа на Никос Казандзакис. Този танц превърна американския актьор с мексикански корени в грък и му донесе втора номинация за „Оскар” за главна мъжка роля, а Микис Теодоракис – в световна звезда, която не е забравена и днес. Филмът се върти във филмотечни салони, изучават го студенти, а композираното от него сиртаки (виж видето с танца на Антъни Куин и Алън Бейтс) отдавна е емблема на гръцкия начин на живот, на бунтарския дух и на свободата.

Антъни Куин в кадър от "Зобра Гъркът", реж. Михалис Какоянис

Дотогава сиртаки не го е имало. Имало е група критски танци, наричани общо „сиртос”, с редуващи се бавни и бързи ритми. По техни мотиви композиторът сътворява и мелодията, и самия „танц на Зорба”. По-късно по музиката на Теодоракис хореографът Лорка Масине създава и балет, който досега са гледали повече от 3 млн. зрители по света – само на стадион в Рио събира повече от 120 000 души. А у нас две десетилетия „Зорба Гъркът” не слиза от сцената на Софийската опера…

Росен Канев като Зобра Гъркът в едноименния балет, поставен от Лорка Масине в Софийската опера

И всичко това благодарение на Микис Теодоракис – човекът музика, изкушаван от политиката, но в крайна сметка избрал изкуството пред партийните страсти, които му носят възходи, но и падения. Той е роден е на 29 юли 1925 г. в Хиос, Гърция, и днес вероятно черпи близките си за своя 91-ви рожден ден.

По време на Втората световна война участва в съпротивата, арестуван е, изтезаван е, заточван е, бил е в концлагер. През 1950 г. завършва Атинската, а след това и Парижката консерватория. Тогава композира множество прелюдии, сонати, симфонии и три балета. През 1959 г. се връща в Гърция, но заради левите му убеждения музиката му е забранена, а той – изпратен в затвор. Десет години по-късно попада за втори път в концлагер. За свободата му се застъпват известни световни личности, сред които Дмитрий Шостакович и Ленард Бърнстейн.

Освободен, Теодоракис напуска Гърция, заживява в Париж и се връща в родината си едва след падането на военната хунта през 1974 г. През 80-те и 90-те години е депутат и министър в кабинета на Мицотакис, а днес е пенсионер. В едно от своите есета, излъчено навремето по „Дойче веле”, Георги Марков коментира връзката между политическата ангажираност на артистите и тяхното творчество, като заключението за композитора е: „Музиката на Микис Теодоракис ни подсказваше каква личност стои зад нея. И никой не успя да я покори, нито да я купи, нито да я промени.”

Микис Теодоракис на по-млади години - композира на пианото в дома си

Теодоракис е автор на симфонии, камерни творби, на популярни песни и танци в народен стил (циклите „Дионис”, „Федра” и др.) и операта „Квартълът на ангелите”, на балетите „Орфей и Евридика”, „Медея”, „Лизистрата” и на музика към трагедията „Едип цар” от Софокъл… Често наричат написаното от него сиртаки „Танца на Зорба”, а след премиерата на филма то е най-популярният символ на Гърция пред света.

Въпреки своите 91 лета, той продължава да се интересува от съдбата на днешна Гърция. Попитан преди няколко години от журналистката Аделина Радева от БНТ каква е поуката от дългата криза в родината му, Теоторакис коментира: „Поуката е, че сме експериментални животни. Същото искат да направят и в Ирландия, в Португалия. Там обаче управляващите не са като Папандреу, т.е. хора на американците. Те правят пазарлък. Но и това е част от програмата за глобализацията, която иска да срине всички граници – между държавите, между културите. Преди да започне икономическата атака, инвазията бе върху културата ни. Познавате я, знаете за моите песни – спряха ги. Не е случайно, че нито една радиостанция, а ние имаме стотици, не пуска моята музика.”

Защо? „Защото съзнават, че гърците могат да бъдат  ударени по най-болното им място, културата - продължава Теодоракис. - Звукозаписните компании, които всичките са американски, донесоха субкултурата. После започнаха да удрят по историята ни… А ние, гърците, сме сериозен народ, който преди всичко обича свободата си. Независим народ. Но всичките ни царе са били чужденци. Забраняват ни титлите, не признават принцовете ни. Затова не обичаме властта, даже и добрата власт – аз например съм сила в културното пространство, а не ме искат. Трябва  да си мъртъв, за да те признаят. Това също е гръцка черта…

Богата ни е държавата, но не се възползваме от това. Защото имаме дългове, а намерението на управляващите е да ни продадат срещу тях… След 1-2 години ще излезе на търг Акропола, храмът в Делфи или древна Олимпия – ще можете да си ги купите, а и да развеете българското знаме на Акропола. Ако не ви изпреварят македонците или турците…

Ние, гърците, сме хора, които ходят на работа, занимават се с култура, обичат страната си, демокрацията. Отвън е проблемът. Апетитите са да ни завладеят, защото сме богати – под Егейско море има много петрол, под гръцката земя има злато. Сега целта е да ни омаломощят, за да ни продадат после за един къшей хляб. Живеем, сякаш сме под чуждо робство.”

Всъщност дали свободолюбивият Зорба от екрана не се крие в Микис Теодоракис? Композиторът никога не го е отричал: „Зорбас е тук. Аз съм Зорбас. Зорбас е свободният грък. Който стига дотам, че да изглежда, че се интересува единствено от танца. Но това е само повърхността. Танцуваме, пием вино, влюбваме се, пеем, но преди всичко обичаме Гърция и свободата.”

о

Теодоракис като диригент

При тези думи да се учудваме ли, че едно сиртаки, родено преди повече от половин век, е сред най-добрите символи на свободния дух. Не само в Гърция.

Между другото, малко преди снимките на финалния танц от филма „Зорба Гъркът” актьорът Антъни Куин ранил зле крака си. Можел да се движи без гипс, но му било е трудно да подскача в най-темпераментните моменти.. „Но танцувах – спомня си приживе актьорът . – Болката беше непоносима, едва повдигах и да спусках крака си, но открих, че мога да го плъзгам без особени усилия. Така се роди тази „плъзгаща” стъпка. Протягах ръце като в старите гръцки танци и тупках по пясъка.” При тази музика американецът просто не е имал друг избор…

На заглавната снимка – Микис Теодоракис – пенсионер с душа на бунтар. Снимка http://greece.greekreporter.com

AFISH.BG


Видео

Оставете коментар

Свързани статии (по етикет)