Четвъртък, 21 Юни 2018
Морис Равел или „Фабриката за шедьоври”

Морис Равел или „Фабриката за шедьоври”

Най-често свиреният френски композитор тръгва по свой път от лоното на импресионизма, за да напусне пределите му завинаги

На 7 март 1875 г. е роден знаменитият френски композитор Морис Равел, живял в сложно в социално отношение време. Самият той бил странна личност, но успял да се изгради като музикант, гражданин и хуманист, което определя значението му като национален композитор на Франция. От баща си – инженер и меломан, Равел наследява склонността си към техниката и изкуството, а от майка си, която е испанка и пее много хубаво – любовта си към испанската музика. Родителите отрано насочват детето към музиката. На 6 години Морис учи пиано, на 12 години взема уроци по хармония и вече съчинява музика. На 14 години учи в Парижката консерватория, където се сприятелява със забележителния испански пианист Рикардо Винес, който изпълнява композициите му. На 20 години Морис Равел вече разкрива собствената си индивидуалност. Младият Равел е с ефектна външност – слаб, елегантен, винаги облечен с фини леки дрехи, с модни бакембарди. Той дружи с най-ярките художествени личности във Франция – Кокто, Валери и др. Когато за четвърти път безуспешно се явява на конкурса „Римска награда“, а на петата година изобщо не го допускат, неговият случай се превръща в скандал, тъй като въпросът се свежда до развитието на френската музика изобщо. Равел преодолява отчаянието и създава забележителни произведения: операта-балет „Детето и чудесата“, операта „Испански час“, интермедията „Интродукция и Алегро“, балета „Дафнис и Хлоя“, знаменитото си „Болеро“. В годините на Първата световна война, въпреки ниския си ръст и крехкото си здраве, той става шофьор на санитарен камион, участва и в боевете при Вердюн. През 1916 г. композиторът заболява тежко. Следват операция и смъртта на майка му. Той отново заминава за фронта. Тогава композира цикъла в 6 части „Гробът на Купрен“, посветен на убит негов другар. Един шведски балет поставя в Париж тази танцова сюита и успехът е толкова голям, че Равел дирижира повече от 100 представления. Той вече е известен и почитан. Включват го в списъка за награждаване с ордена на Почетния легион, но оскърбен, Равел отказва да го приеме. После написва сюитата „Картини от една изложба“, рапсодията „Циганка“, поемата „Валс“. През 1928 г. Равел предприема концертно турне в САЩ, където публиката възторжено го аплодира. Вдъхновен от голямата танцьорка Ида Рубинщайн, Морис Равел композира хореографската поема „Болеро“, която придобива световна слава, непомръкнала и до днес. Идеята за написването й му дошла, когато наблюдавал разтопения метал в един леярски цех. Равел бил заклет фен на американските джазмени и не пропускал гастролите им в Париж. На всичко отгоре любимият му териер се наричал Джаз!

Счита музикалния обмен за абсолютно необходим, жизненоважен. Морис Равел поддържа близки контакти със Стравински и Казела, с Рихард Щраус, Шьонберг, Барток... А биографът му Марсел Марна обобщава: „Сътвореното от гениалния маестро повече от всяка друга музика владее тайната да прониква в дълбините на душата, без да говори с езика на бурната страст. Колкото до Болеро, чувал съм какви ли не определения: необикновен музикален фокус, разходка из душата, хипнотична амалгама от монотонност и деликатна изисканост... Убеден съм, че всичко това го има в най-прочутата творба на Равел”, повдига завесата Марсел Марна. Когато попитали композитора за неговия фаворит сред произведенията му, отговорил с присъщия лаконизъм и ироничен привкус: „Ама разбира са не Болеро! В него няма музика...”

 

AFISH.BG


Видео