Четвъртък, 23 Ноември 2017
„Трудно е да си известен, но е много хубаво…”

„Трудно е да си известен, но е много хубаво…”

Salut, Жо Дасен! Винаги ще си тук!

Джоузеф Айра Дасен е роден на 5 ноември 1938 г. в Ню Йорк в семейство на режисьора от еврейски произход Жул Дасен и цигуларката Беатрис Люнер. Дядо му по бащина линия, стъпвайки на американския бряг, казва на властите, че е от Одеса, те приемат, че това е името му и така се ражда фамилията Дасен.

 

По време на маккартизма и „лова на вещици“ който съпровожда този период, семейството напуска САЩ в посока Европа. Дасен учи в „Льо Розей“, Швейцария, след което продължава в колеж „Ан Арбор“. След завършването заминава за Франция, започва работа като водещ в радио, по-късно и като изпълнител. Жо винаги е изтъквал, че позаването на английски и френски език много му е помагало в работата и в живота. Университетските години на Жо са най-успешните години на неговия баща Жул, който става световноизвестен режисьор.

През 1958 г. Жул Дасен моли сина си, да запише няколко песни към филма „Закон“. Музиката към филма е възприета доста противоречиво, а според мнения на критици, Жо не трябва да продължава да пее. По думи на Дасен, той е бил упорит във всичките си начинения, така че е решил да продължи с музикалната си кариера. Рокендролът окончателно завладява Америка, и Жо Дасен решава да се върне в Европа. Той заминава с товарен кораб за Италия.

През 1962 г., когато Жо е на 24 години баща му Жул го кани като помощник в заснемането на своя втори успешен фил Лесно заработените пари от филма Жо изхарчва за автомобил.

В края на 1963 г., няколко дни преди Рождество Христово, Жо Дасен подписва договор със CBS France.

На 26 декември 1963 г. той записва четири песни, заедно с оркестъра на Освалдо д' Андреа. Две от песните са френски версии на американски песни, а останалите две са на Жан-Мишел Рива и Франк Тома. Работата по записите е бърза, а Жо Дасен все повече вярва в щастието.

Началото на певческата му кариера обаче не е толкова лесно. Записаният диск е с тираж от 1000 екземпляра, които не се продават никак добре. Втория записан диск е с тираж от 2000 екземпляра, които влизат в радиостанциите, но успеха отново не идва. В периода 21 – 22 октомври 1965 г., третият записан диск е сборник с най-хубавите песни. Жан-Мишел Рива добавя френски думи в две бразилски песни, имащи голям успех в англоговорящите страни.

Еди Мичъл, Жан Мансон и Жо Дасен

През ноември 1965 г. са издадени 4000 екземпляра, от които 1300 са сингли. Общите продажби надвишават очакването, и те достигат 25000 екземпляра. Основната песен от диска Bip Bip се продава много добре, и често е пускана по радиоефирите. В това време Жак Супле разширява CBS France, подписва нови договори с музиканти, и няма време за развитието на Дасен. Супле решава да запознае Дасен с талантив продуцент, а именно Жак Пле. Дасен и Пле се запознават и стават приятели до края на живота си.

Дори когато славата го прегръща, световните сцени са негови и песните му се пеят навсякъде, Жо остава скромен и леко скептичен към таланта си. Винаги повтаря, че ако не ти достига талант, трябва да работиш много. По отношение на парите споделя, че те са важни за него само до степента, в която определят свободата му. „Зам, че мога да отида до Сенегал, за да се отдам на своята страст, риболова в открито море, но не ми трябват нито замъци, нито яхти, никакъв излишен лукс не ми трябва, но когато става дума за моята работа, за нова песен, там не жаля средства.”

От началото на 70-те години неговите песни заемат челото на хит-парадите във Франция. Емблематична за творчеството му и въобще за цяла Франция и цял свят си остава вечната му песен Les Champs-Elysees, слушана и пята и до днес. И не амо тя. Певецът казва, че най-голямата му радост е да чуе някоя от своите песни, подсвирквана от уличен художник или припявана тихо служител на бензиностанция, това го довежда до екзалтацията, че трудът му не е напразен.

Диагностициран още като юноша със сърдечени проблеми, Жо не се щади нито в студиото, нито на сцената, нито в живота.

През декември 1979 г. претърпява инфаркт, но през юли 1980-а дава гала концерт в Кан. По време на втората част пада на сцената, отведен е в болница и въпреки предупрежденията на лекарите да бъде внимателен, организира приятелска почивка на Таити. Там го намира смъртта. Денят е 20 август 1980 г. Жо е на 42. Ненавършени. Нататък е това, което той винаги е искал – песните му да продължават да се пеят.

AFISH.BG


Видео