Неделя, 17 Декември 2017
„Ти ме повика, живот!”

„Ти ме повика, живот!”

Днес Вили Кавалджиев би празнувал 72-ри рожден ден

„Българският Джо Кокър, както гонаричаха приживе, заради специфиния му дрезгав глас, е роден на 1 август 1945 г. в село Сомовит, област Плевен, където получава основното си образование. Завършва английска гимназия, след което специалността „Икономика и организация на туризма“. Работи известно време като преводач към „Балкантурист“ и завързва запознанства с много западни туристи. Това не се приема с добри чувства от тогавашната Държавна сигурност и често е привикван да дава обяснения.

Професионалната си кариера на певец започва през 1960-те, като най-напред е с група „Викингите“, след което с "Лира 70", "Импулс", "Златни струни", "Тангра" и други.

Неговото изпълнение на песента „Очакване“ (музика: Константин Атанасов, текст: Михаил Белчев) печели I награда на Младежкия конкурс за забавна песен през 1979 г. През лятото на 1980 г. на сцената на Летния театър в Слънчев бряг той изпълнява "Виргиния" (музика: Димитър Бояджиев, текст: Орлин Орлинов), която печели III награда в конкурса за песни на "Златният Орфей", а "Близо до мен“, с която се представя през 1992 г. (музика: Кристиян Бояджиев, текст: Александър Петров), получава Голямата награда “Златният Орфей”. В дует с Маргарита Хранова изпълнява песента "Оставаме" от филма "Оркестър без име". Правил е турнета и е участвал в музикални фестивали в различни страни по света, между които САЩ и Русия.

След 10.11.1989 г. става един от най-ревностните защитници на демократичната идея. Участва сам и организира концерти из цялата страна. Но тежкият диабет, от който страда, отнема силите му, музикантът почти ослепява, следствие на гангрена отрязват пръсти на крака му и той е осъден от живота да седи встрани от течението му. Въпреки усилията на семейството Вили има три деца, едно от които известният телевизонен водещ Радослав Кавалджиев-Роро, който последва баща си в края на февруари тази година) и приятелите на му, състоянието му е необратимо. Знаменитият блусар тихо легна в земята, макар животът да го повика там твърде рано, но той винаги се подчиняваше на живота си. И го изживя така, че да остави следа в музикалната ни история.

AFISH.BG