Неделя, 28 Май 2017
Важното е, че се е родил Парашкев Хаджиев

Важното е, че се е родил Парашкев Хаджиев

Защо е важно – това е ясно. Защо наблягаме на датата на раждането му е формален въпрос, но все пак да го изясним.

Парашкев Хаджиев е роден на 14 април 1912 г. Преминаването от Юлианския към Григорианския календар в България се случва през 1916 г., като от 31 март следващият ден е 14 април. Вероятно това е причината един от най-изтъкнатите ни композитори и музикални педогози да бъде честван като рожденик ту на 14-и, ту на 27 април. Ние спазваме точната му рождена дата, без приравняването по нов стил.

Всъщност Парашкев Хаджиев може да бъде честван и споменаван ежедневно. Роден в музикално семейство – баща Тодор Хаджиев, оперен диригент, пианист и основател на Софийската опера и майка оперната прима Дойчина Хаджиева, той сякаш няма друг път, освен музиката. И точно по него върви до края на дните си. Завършва софийската Консерватория с пиано при проф. Андрей Стоянов и композиция при проф. Панчо Владигеров). Веднага след това специализира композиция във Виена при Й. Маркс, после във Висшето училище по музика в Берлин при Х. Тисен, след което учи и в Прага.

Парашкев Хаджиев на сцената

Когато се в България става преподавател по хармония в Консерваторията, от 1947 г. над 4 десетилетия е професор по хармония и композиция. Проф. Хаджиев се утвърждава като един от авторитетните музикални педагози в страната. Автор е на най-известните български учебници по хармония елементарна теория, възпитали покления български музиканти. Педагогическата дейност на Хаджиев е особено ефективна.

Той е председател на Съюза на българските композитори в периода 1990¬-92 г. Получава Димитровска награда, удостоен е със званието „Народен артист”.
Като композитор Парашкев Хаджиев е най-продуктивният български композитор на музикално-сценични творби: 21 опери, 6 оперети и 3 мюзикъла, 1 балет, които имат над 150 постановки на сцените на всички български музикални театри, някои от които включени в представителна част от националния репертоар на българските оперни и оперетни театри след средата на 50-те години на ХХ век.

С учителя си Панчо Владигеров

Негови опери и балети са поставяни в Русия, Румъния, Полша, Чехия, Германия, Белгия и други страни. Той е автор и на симфонична и камерна музика, множество хорови и масови песни, стотици детски и училищни песни и упражнения, десетки забавни песни, музика към игрални филми и др. С висока стойност са неговите над 5000 хармонизации на народни песни. Написал е и 2 струнни квартета, 2 сонати за цигулка и пиано, концертино за цигулка и оркестър , концертино за флейта и оркестър, сюита за цигулка и пиано, симфонична „Младежка танцова сюита“, пиеси и сонати за пиано, цигулка и две цигулки. Голяма част от творчеството му е издадена. В творчеството му влизат 21 опери („Луд гидия”, „Албена”, „Юлска нощ”, „Лето 893”, „Майстори”, „Аз, Клавдий”, „Любовта на Йоан Кукузел”) , 6 оперети („Айка”, „Деляна”, „Мадам Сан-Жен), 3 мюзикъла, балетът „Сребърните пантофки”, детски оперети и много филмова музика..

С последната си съпруга Людмила

За музиката на Хаджиев е характерно метро-ритмическото разнообразие, основано върху неравноделни народни размери, ясна и стегната форма, преобладаване на лирико-хумористична тематика.

Освен с отдадеността си на музиката, Парашкев Хаджиев е известен и с галантната отдаденост към жените. Той е слагал подписа си под седем брачни свидетелства, но това е следствие на твърдата му убеденост, че щом се влюби в една жена, трябва да я направи своя законна съпруга. Може би любовта е тази, която му е давала вдъхноение и сили за неуморрния професионлен труд, както и за огромното наследство, което е оставил в музикалната съкровищница на България.

AFISH.BG


Видео

Оставете коментар