Петък, 24 Ноември 2017
„Талантът без упорита работа пресъхва като извор в пустиня”

„Талантът без упорита работа пресъхва като извор в пустиня”

Фьодор Шаляпин (13.02.1873 – 12.04.1938) е един от най-прочутите оперни певци, бас сред басовете, който ще остане и за бъдеще образец в историята на певческото майсторство.

Роден е в Казан и още от съвсем млад пее в архиерейския хор.

Седемнайсетгодишен е вече хорист в оперната трупа в гр. Уфа, където му поверяват и изпълнението на второстепенни солови партии. Започва своята професионална дейност в Тбилиси, учейки се при оперния евец Дмитрий Усатов и през 1895 г. е мече в трупата на Мариинския театър, а още на следващата година постъпва в Московската частна опера. Голямо приятелство го свързва със Сергей Рахманинов и този композитор оказва значително влияние върху творческия мироглед на Шаляпин. Професионалното кредо на певеца е упоритата работа и изработването до съвършенство на всеки детайл в партиите, които изпълнява. От 1901 г. започват триумфалните му гастроли в чужбина – Милано, Париж, Ню Йорк, Лондон. Напуска Съветския съюз през 1922 г. и се установява в Париж. През 1934 г. посещава България.

Фьодор Шаляпин

Шаляпин е блестящ интерпретатор на романсите на Глинка, Мусоргски, Римски-Корсаков, Роберт Шуман, Франц Шуберт. Изпълнява, също така, руски народни песни.

Основните му оперни партии остават Борис Годунов , Варлаам и Доситей в„Борис Годунов“ и „Хованщина“ от Модест Мусоргски, Иван Грозни и Салиери в „Псковитянка“ и „Моцарт и Салиери“ от Николай Римски-Корсаков, Фарлаф в„Руслан и Людмила“ от Глинка, Демонът в „Демон“ от Антон Рубинщайн, Алеко в „Алеко“ от Сергей Рахманинов, Владимир Галицки и Кончак в „Княз Игор“ от Александър Бородин, Мефистофел във "Фауст" от Шарл Гуно, Филип II в „Дон Карлос“ от Джузепе Верди.

Шаляпин (вдясно) в ролята на Салиери в "Моцарт и Салиери" на Римски-Корсаков

Гениалният певец се изявява и като оперен режисьор – поставя „Дон Кихот“ от Жул Масне, „Хованщина“ от Мусоргски, снима се в киното – „Дъщеря на Псков“, „Дон Кихот“.

Фьодор Шаляпин е талантлив творец и в други области на изкуството . Създава скулптури, живопис, графика, притежава и литературна дарба, пише сам автобиографичната книга „Страници от моя живот”, преведена и издадена на български.

Посрещането на Шаляпин в София, 1934 г.

От тази автобиография се разкрива и чисто човешката страна на този брилянтен певец – музикантът с главна буква е бил и гуляйджия, и скандалджия, и перфектен ухажор, заобиколен винаги от дамска компания. Един пълнокръвен и пълноценен живот на един велик артист – какво повече?!

"Портрет на Фьодор Шаляпин", худ. Борис Кустодиев

Просто при Шаляпин всичко е в повече - и талантът, и работата, и заслужената слава.

AFISH.BG