Неделя, 21 Юли 2019
Дейвид Брубек – човекът джаз (ВИДЕО)

Дейвид Брубек – човекът джаз (ВИДЕО)

Гениалният музикант, който е роден на днешния ден през 1920 г., мечтаел да стане ветеринар

 

Животът често играе странни игри – отнема светлината на хора, точно когато са на път да отметнат в календара поредната натрупана година. Така се случва и с американската джаз легенда Дейвид Брубек.

Роден на днешния ден – 6 декември, през 1920 г. в Конкорд, Калифорния, той си отива само ден преди да навърши 92. Остава обаче след себе си спомена за виртуозен джаз пианист и композитор, един от най-важните представители на куул джаза и автор на джаз стандарти като „In Your Own Sweet Way” и „The Duke”. Припомняме живота на музикалния гений в цифри и факти.

Първите си уроци по музика Брубек получава от своята майка. Тя била пианистка с английски и немски корени, докато баща му бил швейцарски скотовъдец. Една от неговите баби пък е родена в Белорусия. Дейвид Брубек разказва тази подробност в родословието му дърво в откровено интервю пред известния журналист с френско-американско-руско-украинско гражданство Владимир Познер.

Бъдещият световен маестро сяда пред пианото едва четиригодишен, а на девет вече се учи да свири и на виолончело. Шопен е любимият композитор на мама, затова момчето слуша вкъщи най-вече неговата музика.

В интерес на истината още от дете Дейвид има проблеми със зрението, затова трудно чете ноти. Има обаче и невероятна памет и слух, затова ловко се преструва, че следва написаното по петолинието. Тоест още от ранно детство Брубек започва да импровизира на пианото. Първите си концерти пред публика изнася на 13 години. В началото свири само класически произведения за пиано, а по-късно участва в групи, изпълняващи диксиленд и суинг.

Приживе Дейв твърди, че никога не се е стремил към музикална кариера. „Никога не съм мечтал за подобен начин на живот. Мечтата ми беше да имам стабилна работа. Не за гастроли, а за онзи вид съществуване, при което отиваш на работа примерно като механик или шлосер и знаеш, че ще имаш тази работа и утре”, повтаря във всички свои интервюта Брубек.

Като юноша той се подготвя за стане известен ветеринар и дори започва да следва тази специалност в университета. Но и преподавателите му музика, и професорите в катедрата по ветеринарна медицина, където младежът междувременно създава и ръководи 12-членен студентски ансамбъл, са категорични – мястото на Дейв е в Консерваторията.

Дори постъпването в армията не обърква предначертаното музикалното бъдеще на Брубек. Призован на служба в Европа през 1944 г., той бързо сформира войнишката група „The Wolfpack” – първият мултирасов музикален състав в армията на САЩ. Именно там Брубек се запознава със саксофониста Пол Дезмънд, с когото след това го ще свързва дългогодишно творческо сътрудничество.

В годините на Втората световна война Брубек трябва да участва в известната Арденска операция, но е освободен от бойните действия, тъй като, доста находчиво от негова страна, изнася концерти на пиано по време на събития, организирани от Червения кръст. Прекарва четири години в армията и когато се връща от фронта, започва да се интересува от джаз. През 1948 г. основава експериментален ансамбъл, който по-късно става известен като „The Dave Brubeck Quartet”.

Брубек е вторият джаз музикант, попаднал на корицата на сп. „Time”. Случва се през ноември 1954 г. Преди това лице на престижното издание е бил Луис Армстронг, през 1949 година.

Брубек е известен борец за правата на тъмнокожите и до последно не предава принципите си. През 1958 г. в неговата група постъпва афроамериканецът контрабасист Юджин Райт, известен с прякора Сенатора. Тогава собствениците на много щатски клубове отказват сцените си на мултирасовата банда, но Брубек изобщо не се впечатлява от това. За капак отменя важно телевизионно участие на своя оркестър, когато разбира, че тв продуцентите са разпоредили на операторите да следят Райт да остава извън кадър.

Композицията на „The Dave Brubeck Quartet” – „Take Five” („Дръж пет”), се превръща в първи музикален бестселър в историята на джаза. Плочата със запис на инструментала излиза през 1959 г. и е продадена в тираж от над 1 млн. екземпляра. Запомнящата се мелодия, композирана от саксофониста Пол Дезмънд, „дивашките” за онова време акорди на Брубек и ритмите на Джо Морело свършват своята работа. Заглавието (фразеологизъм, означаващ по принцип петминутна пауза), се обяснява с експерименталния размер на композицията - 5/4.

Впрочем експериментите с музикалните размери носят особено удоволствие на Брубек. Прието е да се смята, че до неговата поява джаз музикантите се придържат към традиционния 4/4, но Дейвид съчинява мелодии във всички размери, за може да се сети: „Pick Up Sticks” е написана в размер 6/4, „Unsquare Dance” – в 7/4, „World's Fair” – в 13/4, „Blue Rondo à la Turk” – в 9/8.

Дейв и съпругата му Айола 

В началото на 60-те години на ХХ век Дейв и неговата съпруга Айола написват джаз мюзикъл. В постановката на „The Real Ambassadors” се третират движението за граждански права на чернокожите в САЩ, Студената война, шоубизнесът, Бог и други, вълнуващи авторите теми. Мюзикълът разказва за измислена африканска нация Талгала, а Дейв и Айола посвещават творбата си на Луис Армстронг. Друг необичаен опит на Брубек е и кантата, съчетаваща библейски фрагменти и цитати от Мартин Лътър Кинг.

През 70-те години джазмузикантът свири заедно с тримата си сина. Ансамбълът им се нарича „Two Generations Of Brubeck”. Четири от общо шестте деца на семейство Брубек стават професионални музиканти. Най-големият син Дариус е пианист, продуцент и преподавател. Дан е перкусионист, Крис е мултиинструменталист, а Матю е виолончелист.

През 2000 г. Дейв и съпругата му Айола основават Институт „Брубек”, който години наред предоставя качествено образование на бъдещи джаз музиканти. Две години по-късно джазменът казва: „Вече започвам да разбирам себе си. Щеше да е по-добре, ако можех да разбера себе си на 20, а не на 82.”

Освен джаз, Брубек пише и църковни произведения, оркестрова музика за опери и балети, както и саундтрак за тв предавания и анимационни сериали. Отхвърля условностите на традиционния джаз и полага основите на характерното звучене на жанра през 50-те и 60-те години на ХХ век. Разширява границите на джаза, който дължи много на Брубек за огромната си навремето популярност.

Дейвид Брубек: „Всеки трябва да може да изрази себе си. Независимо дали е политик, министър или полицай…”

През 2010 г. Клинт Истууд и джаз документалистът Брус Рикър заснемат филма „Dave Brubeck: In His Own Sweet Way”. Телевизионната му премиера е на връх 90-ия рожден ден на маестрото.

Дори през последните години от живота си, в напреднала възраст, Дейв Брубек продължава да гастролира. През 2011 г., вече на 90, той реализира фантастична серия от концерти в САЩ и Канада – нещо, което прави през цели 77 години от живота си. Умира от сърдечен пристъп на 5 декември 2012 г. по пътя към болницата, където е трябвало да се подложи на планова кардиологична операция. На следващия ден Дейв Брубек трябвало да приема поздравления за 92-рия си рожден ден – краят на джазмена също се оказва непредвидима импровизация.

AFISH.BG


Видео

Свързани статии (по етикет)