Събота, 25 Януари 2020
От автора на “Мечо Пух”, но за любовта на възрастните

От автора на “Мечо Пух”, но за любовта на възрастните

Откриваме А.А.Милн в различна светлина с книгата „Двама души”

 

Влюбени ли сте, трябва да изгладите всяко дребно разногласие, преди да се почувствате отново щастливи. Разлюбите ли, можете да спорите колкото си искате и пак да сте щастливи и приятелски настроени един към друг...”

Това не са думи от пореден наръчник по приложна психология. Изрекъл ги е любимият ви автор от детството – Алън Алексъндър Милн, който десетилетия наред превръща всяко ново поколение в приятели на Мечо Пух. Четириногият дебеленко с желязна житейска философия дреме (макар и задкулисно) и в книгата „Двама души”, която вчера излезе в превод на български от „Книгомания”.

Романът е затрогващ, остроумен и проникновен разказ за семейния живот. Естествено, изпълнен е с много хумор и неочаквани комични ситуации в стила на Удхаус, Джером Джером и Ивлин Уо. А ако ви измъчва въпросът може ли да се запази връзката между съпрузи с различни характери и интереси, А.А.Милн знае отговора. Разкрива го с помощта на една двойка, която намира опора в старото време на голямото влюбване, за да съхрани чувствата си и тогава, когато страстта е изтляла.

Семейство Милн

Има ли биографичен елемент? Разбира се. Авторът на „Мечо Пух” създава „Двама души” в период, когато собственият му брак куца. Романът е посветен на неговата съпруга, която е и прототип на главната героиня Силвия. Тя не притежава нито волно въображение, нито блестящ интелект, но е твърде очарователна, за да не спечели мъжа, когото харесва. „Сърцето на татко остана затворено през целия му живот, но в този роман той разкрива част от съкровената си същност”, казва синът на А.А.Милн – Кристофър Робин, заради когото пък се ражда „Мечо Пух”.

Бащата, момчето и мечето

Ето и малко от сюжета на „Две души”: Реджиналд Уелард е 40-годишен провинциален рентиер, увлечен по градинарството и пчеларството. Обожава младата си, ослепително красива съпруга Силвия и смята, че няма по-щастлив брак от техния. Поне до момента, в който той й съобщава, че е написал книга, а тя не припада от възторг…

И тук А. А. Милн е находчив и проникновен, но и безмилостен наблюдател. В един абзац възпява любовта, а в следващия осмива вулгарността, глупостта, арогантността, суетата, политиканстването, алчността. Вижте как:

За смисъла на съществуването

Защо сме на белия свят? Да създаваме красота, да откриваме красота, да вникваме в красотата. Какво друго? Е, и заради познанието, обажда се онзи гаргойл, професор Пъмпърникъл. Добре: напишете „истина” вместо „красота”, ако щете, и ще обобщите цялото предназначение на човека. А пчелите? Към красотата и истината ли се стремят? Не. Само към съществуване. Съществуване, множене, смърт, раждане, съществуване, множене, смърт… Работливи пчели… безплодни създания. Търтеите получават най-доброто. Поне умират от любов.”

За войната

Армията. Войната. Най-черните дълбини на безсмислието, шума и грозотата. Последният зов на човешката душа в безумна оргия от грохот, жестокост и мръсотия. Най-сетне прозряхме съкровената си същност, защо да не продължаваме вечно? Винаги и завинаги…

Войната свърши. Защо? Само шум, грозота и безсмислие очакват завръщането ни. Опознали сме се, открили сме границите си, възвестили сме вярата си в Бог. Не е ли по-лесно да продължим? Защо да спираме, а после да започваме отново?

За самотата

Може ли някой да даде някому интелектуална Хармония? Може ли някой да тръгне по пътя на твоите мисли, ръка за ръка, готов да слее съзнанието си с твоето? Насам или натам, без предупреждение, без съмнение, две съзнания, мислещи като едно? Невъзможно, разбира се. Нима цялата радост от мисленето – и, както наскоро бе открил, от писането – не се дължи на абсолютната самота? Не е ли разговорът – дори интелектуалният – всъщност форма на суета? Искаме слушател, не събеседник. Е, ако пишеш книга, получаваш слушатели.”

За жените и мъжете

 „Защо съществува тази необяснима солидарност между жените? Нещо като защитен съюз, предполагам, срещу господството на мъжете; наследство от дните, когато жените всъщност са били роби. Чувството за чест, за етикеция, за спортсменство, с което мъжът толкова се гордее, не е присъщо на жената, чисто и просто защото подсъзнателно тя винаги воюва, а на война няма почтеност, етикеция и спортсменство... Всичко е честно в любовта и войната, казва мъжът и после обвинява жената, че съблюдава правилото.”

За удобството на вярата

Смисълът да си католик е, че си в безопасност. Загърбваш всякакви грижи. Когато непознати във влака те питат: „Спасен ли си?”, всъщност имат предвид: „В безопасност ли си? Секнаха ли тревогите ти?”… Вероятно е приятно да си сигурен в Бог.

За брака

„Спираме ли някога да омерзяваме семейното гнездо? Ако писател реши да подходи сериозно към семейния живот, начинът е само един: бракът трябва да е трагичен провал, долен, грозен; вулгарност на тялото, ума и духа. Ако реши да подходи с хумор, начинът е пак само един: бракът ще бъде комичен провал, но отново долен, грозен и вулгарен. Трагедия, комедия? Човек губи вярата, честта, любимата, шапката си; той е вечна тема за трагедия или комедия, ала не и ако запази вярата си, честта и любимата, дори всички по света да си търсят шапките.”

На заглавната снимка – А.А.Милн, който накара деца и възрастни да четат и цитират „Мечо Пух”

Виолета Цветкова, AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)