Събота, 25 Януари 2020
Владимир Башев – завинаги на 32!

Владимир Башев – завинаги на 32!

Отбелязваме 81 години от рождението на поета

 

Валентин-Владимир Башев се ражда в София на 28 юли 1935 година. Ранното му детство преминава в Шумен, Видин и Лом, където баща му работи като адвокат. След като завършва Софийския университет, специалност "българска литература", Владимир Башев започва и развива професионалния си път в редакциите на вестниците "Народна младеж", "Работническо дело" и "Литературен фронт". Създател е на в. „Пулс“, който много от нас все още си спомнят с очарователна носталгия.

Автор е на книгите "Тревожни антени", "Преодоляване на гравитацията", "Желязно време", "Нецелунатите момичета", "Магазин за часовници", "Възраст", а само месец след смъртта му  е издадена и  последната съставена от него книга "Ателие", за която е удостоен с Димитровска награда.

Поетът загива едва 32-годишен в автомобилна катастрофа на 19 ноември 1967 година.

Иван Тенев обощава за Башев: „Справедливо е наричан “звезда на своето поколение”. Активен преводач на поезия, новатор в областта на формата и съдържанието, той респектира не само колегите си по перо, но и мнозина други представители на художествено-творческата интелигенция. По повод преждевременната му кончина композиторът Любомир Пипков казва: “Смъртта зазида един от прозорците, през които гледахме”. Изявил се твърде рано, изпреварил с лирическите си пророчества времето, той не е забравен и днес.“Името му от десетилетия краси престижна награда – тази за най-добър поетичен дебют. Нейни носители във времето са много от талантривите български автори.

„Мисля си, в какво бе неговият стил, след като стилът - това е човекът? Обличаше се почти небрежно, умееше да бъде сериозен в сериозните неща. Най-стилното в него бе изключителната му толерантност. Макар и да бе често огорчаван от разни съперници в гилдията, не помня да е проявявал отмъстителност. Вътрешно владееше себе си и дружелюбният му характер надделяваше над дребнавостите“, спомня си приятелят му Никола Инджов. И е прав, защото това личи от стиховете му.

 

Представяме ви три стихотворения на поета Владимир Башев:

 

ОТКРИХ ЗВЕЗДА

Предвкусвам паника в научните среди.

Становища предвкусвам и диспути.

И дълги нощи телескопи и бради

в небето ще осъмват като луди.

Къде е? Как се казва? В кой квадрант?

Между кои известни се намира?

Въпросите ще падат като град.

Звездата трябва да се номерира.

Открих звезда.

Отчайващо откритие - звезда.

Да беше лек, листо или лепило.

Да беше. Но се случи за беда

едно неподозирано светило.

Открих я, а не мога да я дам

във плен на лещи и на бюлетини.

Ще скитам в потресение и срам

по сини улици и по площади сини.

Открих звезда.

Докоснах я, в ръцете я държах,

разхождахме се бавно по земята.

Съзряхте мен, защото аз блестях,

но аз бях спътникът, а тя - звездата.

Не мога нищо да ви обясня,

ала за вас все пак ще ми е жалко.

Как сте живели толкоз времена

в небето си с една звезда по-малко..."

 

СПОМЕН ЗА ПЪРВАТА ЦЕЛУВКА

О, аз си спомням... спомням си...

Ти бе опряла гръб о нямата тополка,

забита във вечерното небе

като антена на копнеж и болка.

 

И затова над плахия и връх,

където ветровете вият лудо,

природата бе притаила дъх

в очакване на своeто първо чудо.

 

Тогаз посегнах... И нощта прозвънна,

нощта прекрасна музика роди,

небето във очите ти потъна

и аз докоснах с устни две звезди.

 

РИСУНКА

Искам да те нарисувам

не със молив, не със четка,

с устни ще те нарисувам,

с благодарните си устни,

с десет пръстчета възторг...

Ще започна от лицето,

ще опиша крехък профил,

ще наподобя косите

на ликуващ водопад,

ще се върна на челото,

във очите ти ще падна

и на устните ти тънки

дълго, дълго ще се спра...

Искам да те нарисувам...

 

Заглавна снимка: photoarhiv-todorslavchev.com

Борис Ангелушев оформя поредния брой на в. „Литературен фронт“; до него Гошкин, Владимир Башев и Сава Попов, 1964 г.

Борис Белев, AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)