Понеделник, 16 Септември 2019
Виктор Пасков: Не приемам, че старостта съществува

Виктор Пасков: Не приемам, че старостта съществува

На днешния ден се навършват седем години от смъртта на писателя и музиканта, който приживе казваше: „Където и да идеш, ти ще си създадеш твоите 4 квадратни метра България."

Казват, че хората се делят на такива, които са чели Виктор Пасков и други. Освен "Балада за Георг Хених", която му носи огромен успех, Пасков е автор и на книгите „Невръстни убийства" (1986), „Ций Кук" (1991), „Германия - мръсна приказка" (1992), „Алилуя" (Събрани произведения, 2001), „Аутопсия на една любов" (2005), „Гледната точка на Гоген" (2008). По негови сценарии са заснети филмите „Ти, който си на небето", „Индиански игри", „Пльонтек", „Духове".

Роден е в София на 10 септември 1949 година. По спомени на приятели, той е "мил, добър, много влюбчив, самоотвержен, предан, същевременно и скандален. Скандалите, които правеше, до голяма степен се дължаха не само на алкохола, а и на неговото изострено чувство за справедливост".

"Като всеки бохем, когато беше на градус, закачаше момичетата в писателското кафене, но само след няколко часа вече не помнеше имената им и ги наричаше „Маргарита”. Повечето от тях, разбира се, не оставаха възхитени и после избягваха компанията му" - разказва литературният историк Лъчезар Ганев. Днес поетесата Маргарита Петкова подготвя книга със стихотворения, озаглавена "Тъй рече Виктор".

Голямата му любов е музиката, завършва консерватория в Лайпциг и до 1980 година работи в Германия като композитор, джазмен и музикален критик. Малко известен е фактът, че е пял като бас баритон 12 години по най-големите оперни сцени в Европа. Но не и у нас. У нас до 1987 година е музикален редактор към Агенция "София прес", след това е редактор и кинодраматург в Студия за игрални филми "Бояна".  В периода 1990 - 1992 живее в Париж, а през 1995 година става директор на Българския културен център в Берлин. През 1998 година напуска поста със скандал. През 2002-ра обаче отново е директор на Културния център в Берлин, но само две години по-късно е уволнен дисциплинарно. Животът му преминава в търсене, завръщане, колебание, конфронтации. Непрекъснато е забъркан в някакъв скандал. Животът му приключва в Берн, на днешния ден, 16 април, през 2009 г., няколко месеца преди да навърши 60 години от рак на белите дробове.

"Спомням си, че веднъж на въпроса защо винаги се връщам в България, отговорих: за да имам възможността да я напусна отново. После разбрах, че този парадокс е далеч от истината. България не може да я напуснеш. Където и да идеш, ти ще си създадеш твоите 4 квадратни метра България." - казва Пасков в интервю от 2001 г. за в."Сега". Затова и е погребан в България, която сякаш все още не се е научила да го приема такъв, какъвто беше - скандален, различен, искрен и ужасно справедлив.

 

Тъй рече Виктор с чаша чай в ръката

От Маргарита Петкова

 

Любовта е с дъх на ручей и настръхнала коприва,

на бездомно мокро куче, на градушка в житна нива,

на цигулково цвърчене от цикади посред пладне,

на неделно изречение, в понеделника пропаднало.

Любовта е с дъх на вятър и на дим от суха шума,

на задушен прашен партер, на хотелска стая в Шумен,

на разляно бяло вино и загаснала цигара,

на несбъднало се минало и на бъдеще повтарящо се.

Любовта е с дъх на огън. На Шанел. На Антарктида.

На "не мога" и на "мога". На "когато си отида".

На канела в чай. На "няма". И на декемврийска киша.

Любовта е с дъх на "двама". Ти въздишаш? Но - не дишаш.

 

Илиана Николова, AFISH.BG