Събота, 25 Май 2019
Жан-Жак Русо: Съвестта е гласът на душата, а страстта – гласът на плътта

Жан-Жак Русо: Съвестта е гласът на душата, а страстта – гласът на плътта

Накратко за и от философа, според когото науката и добродетелта са несъвместими

 

Жан-Жак Русо се ражда на днешната дата, 28 юни, през 1712 година в Женева. Семейството му е скромно. Бащата е часовникар, но в онези години това не давало големи възможности за изкарване на добри пари, затова Русо няма възможност да учи се самообразова. От 1742 г. до 1756 г. живее в Париж, където се сближава с Дидро и участва в написването на многотомната "Енциклопедия или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите“. Автор е на съчиненията: „За Обществения Договор” (1726 г.), „Юлия, или нова Елоиза” (1761 г.), „Емил или За Възпитанието” (1762 г.), „Изповеди” (пубикувани след смъртта му). Според Ръсел, „Жан Жак Русо е бащата на романтичното движение и основоположника на политическата философия на псевдодемократичната диктатура като противоположност на традиционната абсолютна монархия.“

Русо се е обявил против Разума, против науката, против изкуствата. За него науката, литературата и изяществата са най-върлите врагове на нравствеността и посредством това, че пораждат нужди, те са източници на робията. Науката и добродетелта са несъвместими и всички науки имат недостоен произход. Астрономията произлиза от суеверията на астрологията, реториката - от амбицията, геометрията - от сребролюбието, физиката - от напразното любопитство, и дори етиката има за свой източник човешката гордост. Просвещението и книгопечатането са осъдтелни – всичко, което отличава цивилизования човек от варварина, е зло.

Жан Жак Русо предлага вместо заседналото сухо обучение, децата по-често да излизат сред природата. „Околната среда е книга с която то (детето) несъзнателно обогатява паметта си, очаквайки ден, когато разумът му ще използва това богатство.” („Юлия или нова Елоиза”). Непрестанно занимание с възпитаниците, никакви забрани, никакви обяснения, никакви наказания - само тогава те ще съумеят да останат деца, за да могат по-късно, когато са готови за това, да станат възрастни.

Въпреки будния интелект на „опасно лудия“ Русо, както го нарича самият Волтер, въпреки многобройните трудове и срещи с влиятелни за времето си личности, Жан-Жак до последно тъне в беднотия. Умира на 2 юли през 1778 година.

 

Да си припомним някои от възгледите за живота на именития философ:

„Който е внимателен в своите обещания, той е точен в тяхното изпълнение.“

„Бъди справедлив и ще бъдеш щастлив.“

„Съвестта е гласът на душата, а страстта – гласът на плътта.“

„Заблуждава се не този, който не знае, а този, който казва, че знае.“

„Хиляди пътища водят към заблуждението, към истината – само един.“

„Всички страсти са хубави, когато ние ги владеем; всички са глупави, когато им се подчиняваме.“

„Надеждата – това е сънят на бодърстващия човек.“

„Нищо не е така решително, както невежеството.“

„Правдиво сърце - главното оръжие на истината.“

„Почти във всяко дело най-трудното е началото.“

„Хората, които знаят малко, говорят много. Тези, които знаят много, говорят малко.“

„Всеки организъм започва да умира с момента на раждането и носи сам в себе си причината за своето предстоящо разрушение.“

„Мъдрият законодател започва не с направата на закони, а изучаването на тяхната пригодност спрямо даденото общество.“

„Сам по себе си животът нищо не означава, цената зависи от неговата употреба.“

„Най-вярното средство да завоюваш любовта на другите е ти да им подаряваш своята.“

 

Борис Белев, AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)