Вторник, 21 Август 2018
„Марко се йе младо разсърдило, та си търгна сабля димиския, та погуби туре яничаре, та отпущи три синджира робье.”

„Марко се йе младо разсърдило, та си търгна сабля димиския, та погуби туре яничаре, та отпущи три синджира робье.”

Марко Мърнявчевич, известен като Крали Марко, Марко Кралевити, Марко Кралевич, средновековен крал на Прилепското кралство, напуска този свят на 17 май 1395 г. Но героят от българския юнашки епос Крали Марко продължава да живее в българското историческо наследство

КРАЛИ МАРКО ОСВОБОЖДАВА ТРИ СИНДЖИРА РОБИ

Пости Марко пости великови,

постило йе до седем недели,

постило йе, едноничило йе.

Ка йе било на ден, на Великден,

справи Марко коня Шараяна,

па си зима юначко оружйе,

па похожда църкви, манастире

да си иде, причаст да си зима,

да си зима комка и нахора.

Майкя Марку потио говори:

- Фала тебе, Марко мойе дете,

дали, Марко, у бойеве ч'идеш,

или, Марко, кърви че да правиш,

да си зимаш юначко оружйе,

или ч'идеш църкви, манастире,

да си земаш комка и нахора?

А Марко се младо разсърдило,

та си пойде без оружйе д'иде.

Итро било Марковото либе,

везело йе Марково оружйе,

везело йе Марку остра сабля,

та си гони Марко добър юнак,

па си ока Марковото либе:

- Чекай, Марко, чекай, Кралевичи,

да си земеш юначко оружйе!

На кавга си млогу кавгаджия,

а на вино млогу пияджия,

а на воду млогу далгаджия;

негде че се кавга започене,

ти не можеш кавга да утраеш,

та тизе че младо да погинеш.

Марко везе тая остра сабля,

па си пойде през полье широко,

па настана у гора зелена,

а гора йе рано повехнала,

а Марко си на гора говори:

- Е, горице, горице зелена,

що си, горо, рано повехнала?

Дали те йе слана попарила,

или те йе секира посекла?

А гора си на Марко говори:

- Фала тебе, Марко добър юнак,

нито ме йе слана попарила,

нито ме йе секира посекла,

нел' минаа туре яничаре,

прокараа три синджира робье -

един синджир се млади момчета,

други синджир гиздави девойки,

треки синджир се млади невести;

със душа ми шума обориа,

със копито корен подкопаа,

затова съм рано повехнала.

Варкай, Марко, варкай да ги стигнеш,

че ги стигнеш на река Ситница,

на Ситница, на чешма Дребница,

тамо пия студена водица.

Пущи Марко Шарко по друмове,

та си стигна туре яничаре,

стигнал ги йе на река Ситница,

на Ситница, на чешма Дребница.

Туре пия студена водица,

а на робье вода не давая,

робье пища като люти змии!

Марко стои, та си сеир чини,

та па се йе Марко провикнало:

- Фала вие, туре яничаре,

дайте, море, на робье водица,

да не пища като люти змии!

Говора му туре яничаре:

- Надзад, надзад, непознан делио,

и за тебе празна алка има!

На Марко йе от рода имало,

от родата Тодора девойкя,

извикна се Тодора девойкя:

- Леле, Марко, леле, мили брате,

кога, Марко, неволен лежеше,

у чиа си, бре, дома седеше,

чии сестри жежки турти меса,

чии брайкя лекове тражеа ?

Знаеш ли ме и познаваш ли ме,

фала тебе, Марко, мили брате!

Тогай Марко на турци думаше:

- Фала вамо, туре яничаре,

пущете ми Тодора девойкя,

ако не че нея да пушите,

зла че среща вазе да посретне!

И турци са на оро станали,

та Маркоте у оро турили,

та Маркоте у ръце да вана,

да го тура у ситни синджире,

Марко се йе младо разсърдило,

та си търгна сабля димиския,

та погуби туре яничаре,

та отпущи три синджира робье.

Сички робье дома си ойдоа,

сите робье Великден правиа.

Гледая го гяци и попове,

па са Марку млогу люто клели,

защо прави кърви на Великден.

Кога ойде у честни манастир,

попове са църкви затворили,

сами са се църкви отворили,

сами са си мощи продумали:

- Фала вие, гяци и попове,

не йе Марко тури кърви направил,

нел йе Марко три църкви саградил.

Дайте Марку комка да се комка,

да си земе комка и нахора.

Суходол, Софийско (СбНУ 43, стр. 5)

"Крали Марко", худ. Иван Милев

AFISH.BG


Видео