Сряда, 12 Декември 2018
„Няма такъв невежа, който не би могъл да зададе повече въпроси, отколкото може да отговори на тях знаещият човек”

„Няма такъв невежа, който не би могъл да зададе повече въпроси, отколкото може да отговори на тях знаещият човек”

На днешния ден през 1765 г. си отива енциклопедистът Михаил Ломоносов, тласнал науката и културата с години напред

Ломоносов е първият руски учен-енциклопедист, който се е занимавал сериозно с химия, физика, астрономия, география, геология, филология, той е поет, художник, историк, изобретател. По широта на интереси и задълбоченост може да се сравни с Леонардо да Винчи.

Накратко неговият принос в различните науки е ето такъв:

създател на първата руска граматика и първото ръководство за реторика за този език, въвежда система от правила за стихосложение в руската поезия;

Ломоносов въвежда в руския език множество научни термини, много от които употребяваме и ние: атмосфера, микроскоп, минус, полюс, селитра, формула, хоризонт, диаметър, радиус, пропорция, барометър, еклиптика, метеорология, оптика, периферия, ефир, поташ, както и съставените от него неологизми като равновесие;

смята, че природата се развива непрекъснато и демонстрира органичния произход на почвата, торфа, въглищата, нефта и кехлибара;

поставя основите на теорията за дрейфа на континентите;

теоретично предсказва съществуването на Антарктида;

противник на теорията за специалните флуиди като флогистон и електрическа течност, която по това време е била общоприета и допринася за формулирането на кинетичната теория на газовете. Той вярвал, че топлината е форма на движение;

предлага вълновата теория на светлината;

излага идеята за запазване на масата при химичните реакции в писмо от 5 юни 1748, адресирано до математика Ойлер около 40 години преди Антоан Лавоазие, затова законът за запазване на материята е известен като закон на Ломоносов-Лавоазие. Ломоносов открива, че след химическата реакция остава вещество с маса, равна на първоначалната;

в областта на астрономията - предсказва съществуването на атмосфера на Венера;

конструира метеорологични, навигационни и оптични уреди (телескоп);

за първи път получава живак в твърдо състояние;

прави прототип на вертолет;

основава Московския университет.

Паметникът на М. В. Ломоносов пред сградата на Московския държавен университет, който носи неговото име

Един от българските министри на образованието нарече Ломоносов „кръгла нула”.  Предполагаме поради непознаване на материята, практиката и възпитанието. Което е доказателство, че преходните неща са много повече от непреходните. Самият Михаил Василиевич казва по друг повод: „Човек неясно пише за това, което неясно си и представя”.  Обаче негово е и мнението „Не е кой знае какво да се отбелязват грешките; но да се даде нещо по-добро – ето кое подхожда на достойния човек.” А Ломоносов е дал.

AFISH.BG