Събота, 22 Септември 2018
Нова книга, „Събличането на росата“ от  Георги Атанасов

Нова книга, „Събличането на росата“ от Георги Атанасов

Завършената книга е като отворен прозорец, на който поетът е подредил своите презимували видения с цъфналите мушкато, индрише, бегония… Това е поетичен сборник, какъвто не е „Събличане росата“, новата книга на Георги Атанасов. В нея всичко е вън, на двора. Там, където всеки стих пониква по най-красивата и най-логичната подредба в природата – коренче, трева, храст, дърво, гора… И в единадесетата си книга поетът разговаря с тях, за да го чуят хората и сами да се последват в себе си, където е всичкото – любов, знание, минало и бъдеще, земя и космос… 

 

Книгата е издадена с подкрепата на Проекта „За буквите“ на българина Ангел Колев от Филаделфия, САЩ.

Софийската премира на „Събличане на росата“ от Георги Атанасов е на 4 април 2018 г. от 18 часа в Галерия-книжарница София прес.

Из „Събличане на росата“

Поетите нямат понеделници.

Поетите нямат недели.

Те са вятър във вятърни мелници

и вятъра мелят.

И сред тази вихрушка от плява

поетът оре и засява.

Семето е дало цяла нива.

Нивата глада ни утоли.

Хлябът и водата ни опиват -

нека да вали,

вали,

вали...

Утре ще огрее нивата ми слънце.

Ще зачене в мекия осил

от дъждовна капка малко зрънце,

от което

аз съм се родил.

Дръвче, което миналата есен посадих,

събудиха на съмване

две капки от небесна мида.

Едната бе на устните му

лъч от слънчев стих,

усмихна се разрошена от изгрева

и си отиде.

А другата остана да му радва корена

в очакване на първата зелена ябълка.

Няма вечно лято.

Няма вечна зима.

Затова тъгата

е недопустима.

Есента е дълга,

мъдра и красива,

и е често лъгала

уж че си отива.

Под килим от шума,

в преспите завити,

мои светли думи

пазят си боите.

Няма дълго лято.

Няма вечна зима.

Затова тъгата

уж я няма,

уж я има...

Забързаната вода е река.

Влюбената вода е море.

Вечната вода е над нас.

Аз съм само капка от нея,

която се учи

да бъде река,

да бъде море,

да бъде облаче влажно

в окото ти...

Уча се да съм виновният,

когато плачеш.

От щастие.

Доброто ще ни победи.

Омразата ни ще се пръсне.

С нас случилото се преди

ще се повтори.

Но по-късно.

Доброто ще ни победи.

И този ден не е далечен.

Сами на себе си вредим

с незнанието, че сме вечни,

и не оставяме следи,

където разумът ни броди...

Доброто ще ни победи.

Ще се обичаме свободни.

Дойдох да те видя,

за да ме видиш.

Попитах те,

за да ти кажа.

Поисках ти,

за да ти дам.

И ти – така.

© Георги Атанасов

AFISH.BG