Петък, 20 Април 2018
„Пише денонощно, комай това прави цял живот…”

„Пише денонощно, комай това прави цял живот…”

150 години от рождението на Максим Горки, възхваляван приживе и сриван постмортем, за да остане недосегаем от времето с пиесите и книгите си

ГОРЬКИЙ

Альоша Пешков е роден в Нижни Новгород, един от най-старите градове на Русия. Баща му — дърводелецът Максим, бил красавец и подир него тръгнала Варвара, дъщерята на собственика на местната бояджийска фабрика. Но Альоша не запомня баща си. Тригодишен е, когато той умира, завещавайки му охтиката. Майка му с наведена глава се връща при собственика на бояджийната Василий Каширин. В бояджийския занаят обаче също има възходи и сривове — дядото Василий се разорява, когато Альоша е на осем години, скоро след това умира и майка му. Оттук нататък го поема животът.

Скита по Русия тринайсет години. Работи в обущарница, мие чинии на парахода „Перм“, става иконописец в дюкян за икони, после чертожник. Отива в Казан, цани се във фурна, но горещият въздух не е за дробовете му. Попада в революционни среди и на двайсет години тръгва агитатор по селата, докато го арестуват. Странстванията му го отвеждат до Тбилиси, тогава Тифлис, където се заседява.

Идва датата 12 септември 1892 година, когато двайсет и четири годишният Алексей става Максим Горки — с това име отпечатва в тифлиския вестник „Кавказ“ разказа „Макар Чудра“. С това име го знае светът, това име е на кремълската стена, където е положен прахът му в края на юни 1936 година.

Приживе му издигат паметници по Русия, кръщават на него училища, библиотеки, улици и площади. Приживе преименуват на него и родния му град.

След първата публикация се връща в Нижни Новгород и засяда зад масата. Пише денонощно, комай това прави цял живот. Шест години след „Макар Чудра“ издава наведнъж два тома с очерци и разкази, става известен. На следващата година публикува романа „Тома Гордеев“, който му донася световна слава. През септември пристига в Петербург, запознава се с Иля Репин, с граф Толстой, с Чехов, с Бунин и Куприн и сяда на масата им като равен.

През 1902 година го избират за академик, но император Николай II лично се разпорежда да не му се дава почетното звание. В знак на протест Чехов и Короленко се отказват от своите звания. В Москва пиесите му „Еснафи“ и „На дъното“ не слизат от сцената.

По време на въстанието през деветстотин и пета отново го арестуват. След ареста болшевиките го пращат в Америка да събира пари за партията.

На 10 април 1906 година пристига в Ню Йорк на борда на параход „Кайзер Вилхелм“ с втората си „гражданска“ жена — актрисата Мария Андреева. За посрещането му бил създаден комитет, в който на челно място е Марк Твен. Двамата се харесват още на първия обяд. Но след няколко дни пресата подхваща Горки, че живее незаконно с жена. Атаката е пуританска, бясна и разтурва комитета.

През месец юни започва да пише романа „Майка“, поръчан, както разправят, от Ленин. Написва го бързо и заминава за Капри — тук живее цели осем години. Много неща излизат изпод перото му. През 1921 година, когато отново се изостря туберкулозата му, пак се връща в Италия — този път в Соренто. Пише непрекъснато — събраното му творчество е двайсет и пет тома — жизнена, страстна, горчива и прекрасна проза.

© Никола Радев, „Когато Господ ходеше по земята”

AFISH.BG