Четвъртък, 21 Юни 2018
„Един ден моят смях ще ви разтревожи!…”

„Един ден моят смях ще ви разтревожи!…”

166 години от смъртта на Николай Василиевич Гогол, един от колосите на руската литература, преброихме ли и преборихме ли „мъртвите души”?

В завещанието си от юли 1846 година Николай Василиевич Гогол нарежда да го ровят без погребални почести. Вместо тях — да нахранят няколко гладни. И това го пише, след като е бил на Божи гроб, след като два дни го е валял дъждът в Назарет. Тъй искал да изпратят в земята девственото му нещастно тяло… Но за душата си е рекъл друго: един ден моят смях ще ви разтревожи!…

Не изпълнили завещанието.

Умирал мъчително в навъсеното московско утро на 4 март 1853 година, в квартирата си на Никитския булевард, изтощен от дългото гладуване. А гладувал нарочно, да изгони сатаната от тялото си. Лекували го бездарни доктори — порусначени немци, давали му очистително и му пускали кръв. Той стенел, молел да го оставят на мира, а те му слагали черни тлъсти пиявици на дългия нос…

Предчувствал смъртта и на 7 февруари се изповядал и причестил, а през нощта на единайсети срещу дванайсети изгорил беловата на втория том на „Мъртви души“. Останали само черновите на пет глави.

Бил дребен и слаб, поръчвал си ботушите с по-висок ток. Зиморничав, той бягал на юг в Италия, треперел за здравето си. Бил изтъкан от страхове, чувството на ужас не го напускало. Страхувал се от буря и гръмотевици, от котки, гущери и гъсеници; от леглото, че може да умре в него — дремел по креслата, увит в шалове; от болести и настинки. Бил чревоугодник, тъпчел се с макарони. В чужбина прекарал общо осемнайсет години. Изпадал в безпаричие и черно униние, пишел молби до императора за помощ. Веднъж Николай I му пратил в Рим пет хиляди рубли.

Почва да пише на двайсет, умира, ненавършил четирийсет и три. Страдал от мании. Една от тях — мания за величие.

Мания. Но същият този писател преди туй го е заковал точно: „Масата от народа прилича на жена, която поръчва на художника да й направи съвсем точен портрет. Но тежко му, ако той не е успял да скрие всичките й недостатъци!“

© Никола Радев, „Когато Господ ходеше по земята”

AFISH.BG