Вторник, 12 Декември 2017

Майкъл Арлен – английският класик от Русе

Писателят, за когото Уилям Сароян казва, че има друг, много по-известен от самия него автор с арменско потекло от... България

През далечната 1901 г. семейство Саркис Куюмджиян решават да емигрират в Саутпорт, Англия, приятен курортен град на брега на Ирландско море, разположен на 27 километра от Ливърпул. Това не им се случва за пръв път.

През 1892 г. бягат от турските преследвания в Пловдив, където Куюмджиян започва външнотърговска дейност. Малко след това се преместват в Русе, където на 16 ноември 1895 г. им се ражда най-малкият син - Дикран.Той вече има трима братя - Таквор, Крикор и Рупен, и една сестра - Ахавни. Русенци добре знаят къде е бил родният дом на Куюмджиян, макар че хилядите посетители на популярното битово заведение "Чифлика" едва ли са чували, че там, на ул. "Отец Паисий" 5, се е намирал огромният търговски дом на Саркис Куюмджиян, завършен през 1900 г.

Всичко това едва ли би било известно и още по-малко би интересувало мнозина, ако Дикран Куюмджиян не променя името си на Майкъл Арлен и не става един от най-популярните англоезични романисти в периода между двете световни войни. У нас освен русенци малко хора знаят за Куюмджиян-Арлен. Макар че тринадесет години по-младият Уилям Сароян е коментирал, че има и още един писател арменец, по-известен от него и свързан с България.

През годините между двете световни войни Майкъл Арлен е близък приятел на Д. Х. Лорънс, който го портретува в третата версия на "Любовникът на лейди Чатърли" като Микайлис, преуспяващ ирландски драматург. Сближава се и с Олдъс Хъксли, който го ревнува с основание от Нанси Кюнард, богатата наследница на прочутата трансатлантическа параходна компания, книгоиздателка и писателка, любовница и близка приятелка на Тристан Цара, Езра Паунд, Луи Арагон, Ърнест Хемингуей, Джеймс Джойс, Константин Бранкузи, Лангстън Хюз и др. Хъксли окарикатурява Арлен в образа на героя от романа си "Тези безплодни листа" като "мургавия сириец". Арлен наистина има връзка с Нанси Кюнард във Франция през 1920 г. Той е близък със Съмърсет Моъм, Ноел Кауърд и Хемингуей. Става един от най-модните писатели, като само в Америка печели над половин милион долара от продажбите на най-прочутия си роман "Зелената шапка".

Изтъкват се различни причини защо семейство Куюмджиян напуска родния Русе и България. Една от тях е, че искат да осигурят първокласно образование на най-малкия си син, че търсят връзки с арменската колония в Манчестър заради неспокойната политическа обстановка в България. В Англия записват Дикран в престижното елитно училище за момчета "Малвърн Колидж" (то до днес се гордее със своя ученик). Само че след завършването му и кратко пребиваване в Швейцария Дикран отказва да се запише в Оксфорд, а вместо това следва за кратко медицина в най-стария шотландски университет "Сейнт Андрюс" . Там той пие "бира, много бира", докато една вечер през 1913 г. не взема решение да замине за Лондон и да стане писател, влизайки в конфликт със семейството си.

В навечерието на Първата световна война Дикран с голям труд успява да отпечата през 1916 г. първите си журналистически материали. Тъй като е български гражданин, има проблеми в Англия. Докато в същото време българското правителство го смята за дезертьор, защото не изпълнява повинността си в българската армия?! Но през 1922 г. успява да се натурализира и да смени името си с избрания псевдоним - Майкъл Арлен, след като изчита целия телефонен указател на Лондон, за да се убеди, че няма друг човек с такова име.

През 1920 г. Арлен издава първия от деветте си романа - "Лондонско приключение", последван от сборника с разкази "Романтичната дама", новия роман "Пиратство" и тематично свързаните разкази "Тези прелестни хора", а в 1924 г. - романа "Зелената шапка". В него разказва историята на екстравагантната англичанка с ненаситен сексуален апетит Айрис Марч (неин прототип е Нанси Кюнард), която трагично загива, като самоубийствено катастрофира - типичен моден образ от "епохата на джаза", "дългия уикенд", "изгубеното поколение", "бурното двадесетилетие". Айрис веднага става любимка на читателите, а Майкъл Арлен си спечелва светска слава.

През 1928 г. заминава за САЩ, където общува със знаменитости като Чарли Чаплин и Пола Негри. Синклер Луис, първият американец носител на Нобеловата награда за литература, възторжено го обявява за "едно от явленията на нашето време".

В английската литература от периода между двете войни той е сред най-богатите автори като Едгар Уолъс (написал над 170 романа!) и Е. Филипс Опенхайм (над 100 романа, десетки сборници с разкази, филмови адаптации). По "Зелената шапка" правят драматизации в Англия и Америка със звезди като Талула Банкхед, Лесли Хауард, Катрин Корнел. Холивуд почти веднага филмира романа след неговото излизане - с Грета Гарбо в главната роля, променяйки заглавието на "Делова жена", макар че то може да се прочете и като "Жената с многото любовни връзки". Шест години по-късно следва нов филм по романа. През 2011 година завършиха снимките на последната екранизация със заглавие Le Chapeau - "Шапката".

Общо шест филма са снимани по произведения на Арлен, а самият той е автор и на 26 сценария. Специално място след тях заема филмът по разказа му "Гай Фолкън", публикуван най-напред в престижното лондонско списание "Странд" (в него излизат разказите за Шерлок Холмс, тук публикуват Агата Кристи, Хърбърт Уелс, Жорж Сименон, Киплинг, П. Дж. Удхаус, Дороти Сейърс). Поради успеха му след това е продължен в цяла серия от 12 филма за детектива от класата на Филип Марлоу и Сам Спейд с Джордж Сандърс и Тим Конуей в главната роля.
Хичкок снима филм по разказа му "Джентълменът от Америка". Във филми по негови сценарии играят звезди като Хеди Ламар. На 2 май 1927 г. портретът на Майкъл Арлен е отпечатан на корицата на списание "Тайм", нещо, което никога не се е случвало с нито един друг писател или която и да е било личност, свързана с България.

Романите на Майкъл Арлен - сравнявани с тези на Скот Фицджералд, са романтични сатири на модното лондонско общество от епохата. Стилът на разказите му често е сравняван с този на О. Хенри, Дж. К. Честъртън и Хектор Х. Мънро - Саки, който посещава България като кореспондент на "Морнинг Поуст" през периода 1902-1908 г..

Майкъл Арлен сякаш се наслаждава на загадъчния си за околните произход и обича да се представя за човек от висшето общество. На 1 май 1928 г. в Кан, Франция, се жени за гръцката графиня Аталанта Меркати (1903-1964), от която има две деца: един син - Майкъл Джон Арлен, роден през 1930 г. (писател и литературен критик, автор на мемоарната книга за баща си "Изгнаници"), и една дъщеря - Вениша Арлен. Известни са колоритни истории, свързани с писателя - като тази как полял с мартинито си Гьобелс, когото зърнал на балкона на по-долния етаж в своя хотел.
През 1939 г. Арлен се връща в Англия, но българският произход отново му създава проблеми и през 1941 г. той се прибира при семейството си в Ню Йорк. До края на дните си не може да напише нищо, получава така наречения писателски блокаж. Умира от рак на 23 юни 1956 г.

Докато в Пловдив не се говори нищо за семейство Куюмджиян, в Русе, родния град на Майкъл Арлен, не са забравили, че арменската църква, купена от генуезките колонисти в града, е ремонтирана от баща му, Саркис Куюмджиян, който подарява на настоятелството и пет магазина на търговската улица "Николаевска". Там се намира търговският дом на баща му - между улиците "Отец Паисий" и "Добруджа", за да се превърне в още един културен център на признателните русенци към друг техен син освен Елиас Канети. В някогашния търговски дом на дядото на Канети днес е настанен международният културени и научен център. Така русенци изразяват признателността си към двамата най-прочути, родени в България писатели, за чието творчество се сещаме не винаги и не съвсем охотно.

© Йордан Костурков, „Дума”

AFISH.BG

 

Свързани статии (по етикет)