Четвъртък, 23 Ноември 2017
„И умозаключително изсладкодумничи причинно-следствената взаимовръзка…”

„И умозаключително изсладкодумничи причинно-следствената взаимовръзка…”

Това не са високопарно-безсмислени изречения, а великите „Упражнения по стил” на френския писател Реймон Кьоно

Математик по образование, той намира своята среда сред сюрреалистите., а по-късно във философския кръг „Оулипо”, редом с Жак Превер, Борис Виан, Итало Калвино, Жорж Перек, Хулио Кортасар, Рене Клер. 

За романите на Кьоно може да се каже, че са наситени с арготизми и неочаквани словообразувания, черен хумор, бърза смяна на образите, фрагментарна асоциативност. Като поет е близък до Ж. Превер, но неговите стихове са по-скоро експеримент със словото, игра със звуковете и понятията, каламбури. Сборникът "Малка джобна космогония" (1950) е сатира на историята на цивилизацията, а в сборника "Ако ти мислиш" (1952) излизат стихове от периода 1920-51 г. Книгата "Сто хиляди милиарда стихотворения" (1961) е полушеговито ръководство за съчиняване на голямо количество сонети в комбинация от 14 строфи. Автор е на множество стихове, които, следвайки структурата на музиката, по-късно се превръщат в популярни песни.

 

AFISH.BG ви предлага кратък откъс от „Упражнения по стил”, издаден на бългаски, благодарение на великолепния превод на Васил Сотиров, запазил напълно неподражаемия автентичен стил на Кьоно.

АНОТАЦИЯ

Автобус по южната линия. Натоварен час от деня. Младеж на двайсет и шест години - мека шапка с шнур вместо панделка; прекалено дълъг врат, сякаш са го разтягали. Хората слизат. Въпросният младеж се сдърпва със съседа си. Упреква го, че го блъскал всеки път, щом някой минел. Хленчи, а му се иска да е злъчен. Вижда свободно място и се спуска към него.
Два часа по-късно го срещам отново - на площад Ром, пред гара Сен Лазар. Той е с някакъв свой приятел, който му казва: "Ще трябва да добавиш едно копче на палтото си." Обяснява му къде (при яката) и защо.

РАЗКАЗ

Веднъж по обед, някъде около парк Монсо, на задната платформа в почти пълния автобус по южната линия (днешната 84), забелязах личност със силно удължен врат, която носеше мека филцова шапка, украсена с плетен ширит вместо с панделка. Този индивид внезапно се обърна към съседа си, твърдейки, че онзи нарочно гледал да го настъпи всеки път, когато се качвали или слизали хора. Впрочем той бързо се отказа от спора, за да се тръшне на едно освободило се място.
Два часа по-късно, пред гара Сен Лазар, го видях отново в оживен разговор с приятел, който го съветваше да пристегне яката на палтото си, като накара някой изкусен шивач да постави допълнително копче.

СЛОЖНОДУМНО

Гъстонаселено се автотранспортирах в общоизвестното южнопарижко местонаправление и се самоозовах близкостоящ до един дълговрат плетеноширитен дръж-ми-шапковец. Гореописаният трагикомично слаботелесен нехранимайко с плиткодънна многозначителност умопомрачи еди-кого си с долуказаното: "Като целенасочено своеволничите, вие нееднократно злоупотребявате с телосложението ми!" След животрептущето си словоизлияние преждеговорившият правостоящ скорострелно се облагодетелства от междувременно обезлюдилата се едноместна автоседалка.
Подир двучасово времетраене мимоходом го лицесъзрях да площадосенлазарства с гологлав доброжелател, който нравоучително и чистосърдечно празнословеше: "Целесъобразно е да преокомплектоваш по-благоразумно полушубката си!" И умозаключително изсладкодумничи причинно-следствената взаимовръзка.

ЕДНОРИМНО

В ден съвсем обикновен,
в плен на нещо като трен,
бях озадачен
от един извратен
(с врат, приличен на ръжен!)
гамен, пременен
като селски ерген
с шапка - феномен!
Озлобен
срещу някакъв смирен
джентълмен
(доайен във този трен!),
споменатият от мен
изкрещя разгорещен
следния неизопачен рефрен:
"Овен!
Ръгаш ме като остен..."
Сетне седна си вбесен
и неудовлетворен,
а неговият тен
стана от червен - зелен.
Този ден
бях хептен изумен,
когато същият олигофрен
се оказа пак пред мен
в град Н. (но на друг терен!),
коментирайки въодушевен
с един кретен
от същия десен
като как е: закопчан, закòпчен или закопчèн!

ОФИЦИАЛНО ПИСМО

Имам честта да Ви уведомя за следните факти, на които ми се удаде възможността да бъда колкото безпристрастен, толкова и потресен свидетел.
На днешния ден, около обед, аз се намирах на платформата на един автобус, който се движеше по улица Курсел към площад Шампере. Споменатият автобус беше пълен - даже повече от пълен, бих казал, предвид, че кондукторът бе превишил правата си, подтикван от прекомерно добродушие, което впоследствие прерасна в снизходителност. На всяка спирка напиращите пътници, които слизаха и се качваха, не пропускаха случая да предизвикат известна блъсканица, която принуди един от присъстващите да възроптае, макар и не без боязън. Длъжен съм обаче да отбележа, че той отиде да седне при първа възможност.

В същия ред на мисли бих искал да прибавя към този кратък разказ следното: по стечение на обстоятелствата впоследствие забелязах въпросния пътник в компанията на една личност, която не успях да идентифицирам; разговорът, който водеха оживено, явно засягаше въпроси от естетически характер.

Имайки предвид тези обстоятелства, Ви умолявам, господине, да бъдете така добър и да ми посочите изводите, които следва да извлека от случилото се, както и поведението, към което да се придържам в по-нататъшния си живот.
В очакване на Вашия отговор Ви моля, господине, да приемете моите най-искрени почитания.

© Реймон Кьоно, „Упражнение по стил”
© Превод от френски: Васил Сотиров

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)