Вторник, 16 Юли 2019
„Денят е дълъг за този, който умее да живее”

„Денят е дълъг за този, който умее да живее”

На 21 октомври 1931 г. си тръгва от земния към небесния път Артур Шницлер, един от най-значимите представители на художествения стил „Виенски сецесион”

Публикувал първите си творби на двадесет и четири годишна възраст, десетилетие по-късно Шницлер е вече световноизвестен писател. Сам усвоил художествената вселена на Флобер, на Мопасан и на Анатол Франс, Шницлер упражнява значително влияние върху съвременната си френска, руска и американска литература.

След смъртта му обаче, след почти седемдесетгодишен, изпълнен с признание и слава живот, той бива сякаш забравен. Причината е в настъпващата „кафява чума“ на националсоциализма не само в Германия, но и в Австрия. Само две години подир смъртта на Шницлер неговите книги се изгарят публично на площада пред Берлинската опера заедно с творбите на Бертолт Брехт, Хайнрих Ман и Лион Фойхтвангер.

През изтеклите десетилетия се забелязва повишен интерес към творчеството на Шницлер. Неговите драми отново се играят, новелите и романите му се преиздават, никнат литературни общества на негово име.

Артур Шницлер на обяд с приятели

Артур Шницлер заема трайно място и в съзнанието на българския читател от първата третина на XX век. Още през 1904 г. сп. „Библиотека“ публикува пиесата му „Дамата с камата“ и с нея се открива голямата поредица от Шницлерови творби, преведени в България. Само драмата „Хоровод“ е претърпяла пет издания. Пиеси на Шницлер се играят върху сцената на Народния театър. Така през 1923 година в продължение на два сезона при значителен успех се представя „Викът на живота“ с Адриана Будевска и Зорка Йорданова. Превеждат се и много белетристични произведения на Шницлер, между които „Лейтенант Густл“, „Жената на мъдреца“, „Госпожица Елза“, „Игра в утринен здрач“, „Госпожа Беата и нейният син“. Само за две години – 1918-1919 – на български излизат общо осем белетристични творби на Артур Шницлер в първо или второ издание.

Във Виена

Цели три десетилетия творчеството на Шницлер е постоянно в центъра на културното внимание в България. Сетне след 1934 г. интересът към него отслабва, за да се насочи към естетическия свят на Стефан Цвайг. Трябва да дойде 1977 г., за да се появи в издателство „Народна култура“ том с две новели и една повест от ранното творчество на Шницлер под общото заглавие „Госпожа Берта Гарлан“. Това „преоткриване“ на един забравен писател от световна величина дава възможност да се вкуси отново от изтънчения аромат на един отминал, но жив с културното си значение свят.

Артур Шницлерправ (вляво) с част от обществото "Млада Виена"

Много точно немецът Хайнрих Ман казва за своя австрийски събрат по перо: „Шницлер – това е ликуване, сдържано, нежно и съчувствено съпреживяване на нашите земни радости, на красотата на мимолетните ни дни, на нашето щастие...“ А Герхарт Хауптман добавя: „Усетът за Шницлер означава, че притежаваш култура, а да се чувстваш привлечен от Шницлер означава, че дириш културата.“

AFISH.BG