Четвъртък, 19 Юли 2018
Между история на греха и пепелища – сизифов писателски труд

Между история на греха и пепелища – сизифов писателски труд

153 години от рождението на Стефан Жеромски

Роден в с. Стравчин, в областта на гр. Келце. От разорено шляхтишко семейство. Наследява туберкулоза от майка си. Баща му се жени за втори път. Мрачна атмосфера бележи детството му. Мизерията го изпълва с дълбокото познание. Работи като библиотекар във Варшава. Бавно си пробива път в литературата. 

 

Започва с разкази, но скоро минава към повестта и романа. По-късно пише и драми. Със силно развитото си патриотично чувство, Жеромски е от тези дейци през епохата на имперализма, които смятат, че решението на националния въпрос е тясно свързано с решението на социалния въпрос. Той не приема социалната революция. Оттук дълбокият песимизъм в прозведенията му. Неговите герои водят страдалчески живот, те са способни на големи жертви, но незнаейки кому и как да ги принесат, скръстват ръце пред действителността.

1895г. издава два сборника: „Разкази“ Варшава и „Ще ни кълват враните…“, в който рисува безрадостни картини от въстанието през 1863 г. Първият му голям роман е „Сизифов труд“- класификация на поляците след въстанието от 1863г. Романът има автобиографичен характер – авторът е използвал като материал своите преживявания от ученическите си години. Сюжет на романа е историята на ученичеството на Мартинек Борович в народното училище и после в гимназията. Жеромски е описал едно училище, в което учениците са подложени на упорито денационализиране.

Националното съзнание обаче прониква и завладява младежта. Формира се и социално съзнание, идеи за обществена справедливост, класово чувство.

Романът „Бездомни хора“, издаден през 1900 г. най-силно разтърсва обществото. Тук писателят се обръща с лице към пролетариата, към неговите беда, мизерия, болести, експлоатация. Той поставя въпроса за промяна на живота му, като натоварва с решението на този въпрос д-р Томаш Юдим, правдив, честен, сърдечен млад човек, който взема върху себе си страданията на работническата класа и народната маса, но не намира изхода от тези страдания. Преживяванията на доктора образуват фабулата на романа.

Историческият роман „Пепелища“ често е сравняван с „Война и мир“ на Толстой – и двете произведения разглеждат Наполеоновите войни. Целта му е била да разкрие живота на поляците в мир и борба. Романът обхваща преживявания на герои и исторически събития в периода от 1797 до 1812 г., т.е. епохата на третата подялба на Полша до Наполеоновия поход в Русия. Заглавието характеризира душевното състояние на обществото след подялбите на Полша. Минал е пожар и е оставил „пепелища“. В пепелта трепва искра: патриотизмът събира шляхта и народ в легионите. Романът съдържа реалистични изображения на войната. Тя причинява страдания. Написан е с отлично познаване на историческите събития. Написан е с лирическо вдъхновение.

„История на греха“ рисува живота в едно общество, което оковава във вериги чувствения живот на човека, така че героинята на произведението в стремежа си да изживее радостта от буйното еротично чувство, изпада в неморалност и престъпление. Романът е определен като натуралистичен.
Жеромски във всичките си произведения търси социална свобода, след като вече имат национална. Затова книгите му се четат от поколения наред и техният автор се нарежда сред първите по величина и значение полски романисти.

AFISH.BG