Вторник, 12 Декември 2017
Целувка в мрака от Джон Голзуърди

Целувка в мрака от Джон Голзуърди

С издаването на „Човекът от Девън“ се отбелязва 150-годишнината от рождението на големия английски писател

„Ако сравним романа с дълга и бурна любовна афера, то разказът може да бъде оприличен на бърза целувка с непознат в мрака: едно вълнуващо и съкровено преживяване, което ни позволява да се докоснем до нещо мимолетно, различно и неповторимо и да изпитаме тръпката на изследователя, който открива нова и неизследвана земя” – така писателят и преводач Емил Минчев определя кратките литературни форми, вдъхновен от работата си върху превода на най-забележителните разкази и повести на Джон Голзуърди, събрани в книгата „Човекът от Девън“ (ново попълнение в авторитетната поредица „Световна класика“ на „Персей”).

С издаването на тази книга се отбелязва 150-годишнината от рождението на великия английски писател, любим и на няколко поколения българи с прочутата „Сага за Форсайтови“. Той е роден на 14 август 1867 г. в богато буржоазно семейство, притежаващо голямо имение в Кингстън на Темза, което сега е приютило три училища. Учи право в Хароу и Оксфорд. Но правото не го влече и той предпочита околосветско пътуване, съчетано с грижа за семейния бизнес - корабоплаването. Тогава се среща и сприятелява с друг голям писател – Джоузеф Конрад.

Голямата любов на Джон Голзуърди е скандална за времето му. През 1895 г. той започва тайно да се среща с Ада Немезис Пиърсън Купър (1864-1956), която е съпруга на братовчед му майор Артър Голзуърди. Тя си има своите тайни – незаконно дете е от връзката на майка си с неин женен любовник, който оставя пари за попечителство на дъщеря си. Освен това Ада отрано скрива и няколко години от действителната си възраст. Но любовта с Джон е силна и за цял живот. В тяхно любовно гнездо се превръща селска къща, наречена Уингстоун, в село Манатан, Девън. 10 години по-късно разводът е постигнат и двамата се оженват на 23 септември 1905 г. Остават заедно до смъртта на Джон Голзуърди през 1933 г. Писателят често изобразява героини с несполучлив брак, а образът на Айрин в „Сага за Форсайтови“ е изцяло вдъхновен от Ада Пиърсън, въпреки че предишният й брак не е бил толкова нещастен, колкото този на героинята.

През 1932 г. Джон Голзуърди получава Нобелова награда за литература. Той е твърде болен (има мозъчен тумор), за да присъства на церемонията по връчването на Нобеловите награди, и умира шест седмици по-късно.

Книгата „Човекът от Девън“, която сега излиза на български, представя за пръв път пред нашия читател най-забележителните повести и разкази на Джон Голзуърди, отлично претворени чрез превода на Емил Минчев. Писателят е смятан за един от първите автори на едуардианската епоха, който се бунтува срещу редица от наложените идеали и моралистични ценности на предходната викторианска литература. Това своеобразно новаторство ясно се отразява както в тематичния план на подбраните му творби, така и в географската им разнородност (много често приключенията на героите му ги отвеждат в множество екзотични места), като стремежът към реализация на свободния човешки дух е дълбоко осезаем.

Повестта „Човекът от Девън“, която озаглавява и самия сборник, е най-яркият пример за невъзможността да се възпре човешкият подем към неограничена свобода. Образът на дръзкия авантюрист Закъри Пиърс, готов да поеме на опасни и непосилни мисии в далечни земи, за да забогатее на всяка цена, и сякаш обречената от самото начало любов между него и не по-малко пламенната и мечтаеща за приключения Пашиенс Войси не могат да се впишат и остават неразбираеми за заобикалящата ги среда, свикнала на строги порядки. Трагичният край на тази история сякаш допълнително усилва усещането за невъзможността на този тип силни личности да живеят според общоприетите норми.
Такъв герой е и Пипин от „Мълчанието“. След като е назначен за шеф на ново минно находище в Новия свят, Пипин отказва да пише на началниците си в Англия и да се консултира с тях за действията и решенията си по въпросите за работата на мината. Това необикновено мълчание, символ на неговата неистова борба за лична свобода и независимост, стига най-накрая и до драматичния си предел – Пипин не издържа на безсилието си и на наложения му контрол и умира от мъка.

Ада Немезис Пиърсън Купър

Разбира се, палитрата от герои и съдби е твърде богата, а образите, които срещаме, понякога са ярко контрастни – тръгвайки от донкихотската наивност и свръхблагородство на Роджър Брун (неслучайно произведението, чийто герой е той, е озаглавено „Рицар“), който не търпи грубото поведение към която и да е жена и дори отказва да се бие на дуел с любовника на съпругата си, защото любовта не се печели чрез насилие, стигаме до прекалената мнителност и циничност на Суидин Форсайт („Спасението на един Форсайт“), който от страх да не бъде хванат в клопката на нечии чужди интереси, загубва единствената жена, която някога е обичал.

С лек и елегантен стил, с тънък усет към психологическия анализ и многоликостта на човешката природа, Голзуърди ни прави част от своите разсъждения върху любовта, съдбата, смъртта, приятелството и смисъла на живота, изграждайки един богат на конфликти и образи свят. Дуели на честта, страстни любовни афери, пъклени заговори, морални дилеми, житейски откровения, дръзки престъпления и нежни лирични отклонения – авторът изследва дълбините на човешкото сърце и ширините на човешката душа, като не забравя да изпъстри своите истории с хумор, патос, мъдрост и човещина.

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)