Вторник, 21 Ноември 2017
„Властта се състои в причиняването на болка и унижение…”

„Властта се състои в причиняването на болка и унижение…”

Антиутопията „1984” на гениалния Джордж Оруел излиза от печат на 8 юни 1949 г.

„1984” е антиутопичен политически роман, написан от британския писател Джордж Оруел през 1948 г. като противопоставяне на тоталитаризма. Книгата е публикувана за първи път на 8 юни 1949 в Лондон. Името на романа в оригинал е „Хиляда деветстотин осемдесет и четвърта”.

Книгата описва антиутопия, установена в далечната тогава 1984 г., в която държавата провежда всеобхватно наблюдаване, пропаганда, страх и безжалостни наказания. Истината за настоящето и за миналото е тотално потисната.

В „1984“ има следната мисъл: „Който владее миналото, той владее и бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото.“. Там променят съдържанието на старите вестници, за да съответства на текущата идеология. Описаната концепция за „Големия брат“, всевиждаща организация от анонимни наблюдатели с двупосочни видеоекрани на публични места и в частните домове, е станала нарицателна за пълна и безкомпромисна полицейщина. Хипотетичният „новговор“ е крайна форма евфемизъм и изразява идеята, че липсата на подходящи думи за назоваване на дадена концепция е еквивалентна на прекратяване на тяхното съществувание, а ако ги има — трябва да се направи използването им невъзможно с цел елиминирането на самата концепция. Много термини от книгата се използват като нарицателни в европейската култура.

AFISH.BG просто ви предлага няколко знакови откъса от романа, защото към тях нищо повече не може да се добави:

„Министерството на истината се занимаваше с информацията, забавленията, образованието и изкуствата. Министерството на мира се занимаваше с войната. Министерството на любовта поддържаше законността и реда. А Министерството на изобилието отговаряше за икономиката.”

„В повечето случаи нямаше съд, нямаше съобщение за арест. Хората просто изчезваха, винаги през нощта. Името се заличаваше от всички списъци, изтриваше се всеки спомен, че нещо някога е направено, отричаше се цялото съществуване и после се забравяше. Така унищожаваха, заличаваха, а след това обикновено се казваше: „изпарили са го“.”

„От монети, от марки, от корици на книги, от знамена, от плакати, от опаковки на цигарени кутии - отвсякъде. Очите неизменно те следят, а гласът те обгръща. Заспал или буден, на работа или на масата, у дома или навън, в банята или в леглото - не можеш да се измъкнеш. Нищо не ти принадлежи освен няколко кубически сантиметра в черепа.”

„А ако всички останали приемаха лъжата, налагана от партията, ако всички документи твърдяха същото — тогава лъжата минаваше в историята и ставаше истина. „Който контролира миналото — гласеше лозунгът на Партията, — контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото.“ И все пак миналото, въпреки че по своята същност е променяемо, никога не е било променяно. Това, което е вярно сега, е вярно от вечни времена за вечни времена. Беше толкова просто. Изискваше се само безкрайна поредица от победи над собствената ти памет, наричаха го „Контрол над действителността“, по новговор: „двумисъл“.

„Не разбираш ли, че главната цел на новговор е да ограничи мисълта? Накрая ще направим престъпмисълта практически невъзможна, защото няма да има думи, с които да се изрази. Всяко понятие, което изобщо ще е необходимо, ще се изразява само с една дума със строго определено значение, а всички допълнителни значения ще бъдат заличени и забравени.”

„Семейството не можеше да бъде напълно премахнато и наистина хората се насърчаваха да обичат децата си почти като едно време. От друга страна, системно настройваха децата срещу родителите им, учеха ги да ги шпионират и да доносничат за прегрешенията им. В резултат семейството се бе превърнало в придатък към Полицията на мисълта. То беше станало средство, с чиято помощ всеки ден и нощ можеше да бъде заобиколен от доносници, при това негови близки.”

„Основната цел на войната е унищожаването не непременно на човешкия живот, а на продуктите на човешкия труд. Войната е начин да се разрушават или да се изпращат в стратосферата, или да се потапят в дълбините на океана материални средства, които иначе биха били използвани за прекалено повишаване на благосъстоянието на масите и оттук в последна сметка — за прекаленото им образование.”

„Партията се стреми към властта единствено за собствена изгода. Нас не ни интересува добруването на другите, интересува ни единствено властта, върховната власт. Скоро ще разбереш какво означава истинската власт. Различаваме се от всички останали олигархии от миналото по това, че знаем какво вършим. Всички останали, дори тези, които ни приличат, са били страхливци и лицемери.”

„Много добре знаем, че никой не взема властта с намерение да я отстъпи. Властта не е средство, тя е цел. Диктатурата не се установява, за да се защити революцията, революцията се прави, за да се установи диктатурата. Целта на гоненията са самите гонения. Целта на изтезанията са самите изтезания. Целта на властта е самата власт.”

„Първото нещо, което трябва да разбереш, е, че властта е колективна. Отделният човек има власт само дотолкова, доколкото престава да бъде отделен човек. Знаеш лозунга на партията: „Свободата е робство“. Хрумвало ли ти е някога, че той може да се обърне? Робството е свобода. Само — свободно — човешкото същество винаги е побеждавано. Така е, защото всяко човешко същество е обречено на смърт и това е най-голямото от всички поражения. Но ако то може напълно и всецяло да се подчини, ако може да се лиши от своята индивидуалност, ако може да се слее с Партията, така че да стане Партията, тогава то е всемогъщо и безсмъртно.”

„Подчинението не е достатъчно. Как можеш да си сигурен, че той се подчинява на твоята воля, а не на собствената си, ако не страда! Властта се състои в причиняването на болка и унижение. Властта се състои в разчленяването на човешкото съзнание и слепването му отново във форма по твой избор.”

© Джордж Оруел, „1984”
© Превод от английски: Лидия Божилова

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)