Петък, 24 Ноември 2017
„В продължение на седемнадесет години гледах небето на родината си измежду решетките на затвора…”

„В продължение на седемнадесет години гледах небето на родината си измежду решетките на затвора…”

Назъм Хикмет е турски поет, писател, сценарист, драматург и обществен деятел, роден през 1902 г. в Солун, тогавашна Османска имерия. Той е основоположник на турската революционна поезия и е лауреат на „Международната награда на мира“ през 1950 година.

Понякога е наричан „комунист романтик“ или „романтичният революционер“. Много често е арестуван заради политическите си убеждения и прекарва голяма част от живота си или в затвора или в изгнание. Поезията му е преведена на повече от 50 езика.

„Назъм Хикмет в България“ е заглавието на издадената у нас през 1955 година книга, състояща се от 130 страници. Авторът е Блага Димитрова.

Книгата е преведена на турски от Хюсеин Карахасан и е издадена от Държавно издателство „Народна просвета“ в София с тираж от 2000 броя. На титула има подзаглавие „Пътеписи“. Говори се, че българското правителство дава задача на Назъм Хикмет да спре изселващите се на големи групи турци от България в Турция в началото на 50–те години на миналия век. С тази цел през 1951 година Назъм Хикмет, заедно с автора на книгата Блага Димитрова и отговорни лица от комунистическата партия, посещава турските села в България. Според записките на Димитрова, Назъм Хикмет е организирал 20 митинга с участието на 150 хиляди души, 10 пъти е държал реч пред народа, срещнал се е в 12 различни места с активисти на партията. Книгата на Блага Димитрова всъщност представлява пътепис на тези пътувания.

Авторката започва книгата си със следните думи на самия Назъм Хикмет:

„Много бих искал да дойда във вашата държава. Там живеят 500 хиляди турци, трябва да се срещна и да разговарям с тях.“

Назъм Хикмет казва това на група българи, с които се среща дни след като пристига в Москва.

Според Димитрова, тук не става въпрос за поканата на българското правителство, а за желанието на Назъм Хикмет. Блага Димитрова, продължава книгата си със съдържанието на едно досие, дадено на Назъм Хикмет. Според досието за турците е направено много (стр.45). Въпреки това Димитрова си припомня сцените от изселването през пролетта на 1950 година. Пътувахме с една група приятели към Добруджа, където щяхме да четем харесвани произведения. Влакът, с който пътувахме, спираше за по 2 – 3 минути на малките гари в Лудогорието. А тези гари бяха оживени като гнездо на мравки. Сякаш всички села се бяха изсипали на гарата, виждаше се едно море от черни фереджета и цветни чалми (стр.6 – 7).

Интересното в книгата на Блага Димитрова са думите за Турция на Назъм Хикмет, отправени към турците в България:

„Братя и сестри! Избягах от собствената си родина. Моята родна страна Турция е поробена от американците. В продължение на седемнадесет години гледах небето на родината си измежду решетките на затвора. В свободна България, в щастливата родина на Димитров, вдишвам въздуха на свободата. Но аз не съм спокоен. Защото тука има хора, които искат да оставят свободата, щастието на децата си, щастието, което създава социалистическият труд, и искат да влязат в затвора, от който аз трудно се спасих.“

Извън политическите страсти и пристрастия, Назъм Хикмет остава в историята на съвременната световна литература със своите произведения. У нас неговото стихотворение за момиченцето от Хирошима се изучаваше в началния курс в училищата, а творчеството му – ценено.

Последно "Сбогом"

Назъм Хикмет умира от сърдечен удар на 3 юни 1963 г. в Москва. Няколко години след смъртта му, турското му гражданство е възстановено и той се нарежда сред най-ценените автори.

AFISH.BG