Петък, 22 Септември 2017
„Истинно е само това, което съответства на разума и природата.“

„Истинно е само това, което съответства на разума и природата.“

Томазо Кампанела (5.09. 1568 – 21.05.1639) от малък проявява необикновените си заложби и способности.

Според легендите, още като дете е посветен в тайните на алхимията и е обучаван на астрология и свързаните с нея дисциплини от равин-кабалист.

През 1582 година става един от “божиите хрътки” – монасите доминиканци, но съвсем скоро нарушава всички обети. Заради свободомислието си по отношение на религиозните догми си навлича ненавистта на богословите и е принуден да бяга от Италия. При завръщането му в родината, обаче, Трибуналът на инквизицията го осъжда на 27 години затвор. По време на почти пълното изтърпяване на присъдата в неаполитанските тъмници, Томазо Кампанела пише десетки книги. Някои от тях са публикувани в Германия и се разпространяват тайно, по списък сред свободомислещите.

По настояване на папа Урбан III Кампанела е освободен от затвора малко преди да изтече пълният срок на присъдата му. Напуска килията през 1626 година, а 3 години по-късно е и изцяло оправдан. По това време на негова страна застават двама от най-могъщите хора на онова време – френският крал Луи XIII и кардинал Ришельо. Двамата уважават Кампанела като голям учен и велик астролог. От килията си Кампанела предсказва на Луи XIII, че ще му се роди син, чийто живот ще е дълъг и щастлив. И наистина, след 22 години безплоден брак, Ана Австрийска ражда бъдещият Луи XIV, “Кралят слънце”.

Последните години от живота си Кампанела прекарва във Франция. Издръжката му е осигурена от пожизнена пенсия, отпусната му по личното разпореждане на кардинал Ришельо.

Сред творбите на Кампанела най-известна е утопията “Градът на слънцето”, за която може да се намери значително влияние на „Хелиополис” от древногръцкия, близък до стоицизма, писател Ямбул. Под формата на роман Кампанела описва един утопичен град-държава, чието население води “философски живот в комунистически условия”, т.е. – всичко е общо достояние, в това число и жените. Тезата на утопията е, че унищожаването на собствеността води до премахването и на много пороци, изчезва всякакво самолюбие и се развива лоялността към общността.

Томазо Кампанела обаче остава недооценен като представител на философията на Новото време. Идеите му просто не са възприемани сред влиятелните му съвременници. За едни възгледите му са плашещи, защото твърди, че всичко съществуващо принадлежи на Бога, което пряко се свързва с идеята за пантеизма, докато други са откровено погнусени от идеята му за комунизма, а трети не харесват религиозните му виждания и теократичните идеали. Утопията затова е утопия, защото просто е невъзможна на практика. Но като символ на идеалното общество, „Градът на слънцето” намира своето отражение и в съвременното изкуство – да си спомним филмът на Кончаловски „Сибириада”, където този мотив преминава през целия сюжет, подчинен на режисьорския замисъл. И там се потвърждава, че истината наистина съответства само на това, което се подчинява на човешкия разум и природните закони.


Паметникът на Томазо Кампанела

Що се отнася до Кампанела, интересно е, че той предсказва датата на смъртта си - 1 юни 1639 година, по време на очаквано слънчево затъмнение. Прогнозата му се разминава само с десет дни – той почива на 21 май 1639 година в манастира на якобинците в Париж.

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)