Петък, 24 Ноември 2017
„Може да забравите с кого сте се смели, но няма да забравите с кого сте плакали”

„Може да забравите с кого сте се смели, но няма да забравите с кого сте плакали”

Джибра̀н Халил Джубра̀н (6.01.1883 -10.04.1931) е ливански поет, писател, философ и художник.

12-годишен емигрира със семейството си в САЩ. В творчеството си комбинира елементи на източния и западния мистицизъм и става известен с афористичните си поетически творби като „Пророкът“, „Исус, син човешки“. Халил Джубран е един от най-цитираните автори, защото в неговите редове всеки открива частицата истина, необходима му в конкретен момент, мъдростта, от която може да почерпи сили или да свери часовника си.

Ето някои от превърналите се в житейски алгоритъм негови мисли:

„Ние избираме нашите радости и скърби, много преди да ги изпитаме.“

„Красотата не е в лицето; красота е светлина в сърцето.“

„Възможно е онзи, който ти дава змия, когато ти го молиш за риба, да няма какво друго да ти даде. Значи според него това е великодушие.“

„Обичайте се, но не превръщайте в окови любовта. Тя нека е морето между бреговете на сушите ви.“

„И най-малкият акт на доброта има по-голяма стойност от най-голямото намерение.“

„Сърца, обединени в болка и тъга, няма да се разделят с радост и щастие. Връзки, които са вплетени в тъга, са по-силни, отколкото връзките в радост и удоволствие. Любовта, която се мие от сълзи, ще остане вечно чиста и вярна.“

„Нежността и добротата не са признаци на слабост и отчаяние, а прояви на сила и решителност.“

„Ние всички сме като ярка Луна, все още имаме нашата тъмна страна.“

„Отнема една минута да хлътнеш по някого, един час да харесаш някого и един ден да обичаш някого ... Но отнема цял живот, за да забравите някого.“

„Случва се измамата да донесе успех, но тя винаги приключва живота със самоубийство.“

"Животът е шествие. Който крачи бавно, го намира за твърде бързо и го напуска. А който крачи бързо, го намира за твърде бавно и също го напуска.“

„Какво е тъгата, ако не стена между две градини.”

„Странно е, че всички ние браним кривото у нас по-ревностно отколкото правото.”

„Когато ми казвате: „Не те разбираме“, това е възхвала, за която аз не съм достоен, и оскърбление, което вие не заслужавате.”

„Великодушието се състои не в това ти да ми дадеш нещо такова, от което аз се нуждая повече от теб, а да ми дадеш онова, без което ти самият не можеш.”

„Вечно крача по този бряг, между пясък и пяна. Приливът ще изличи стъпките ми, вятърът ще отвее пяната. Ала морето и брегът ще пребъдат вовеки.”

„В края на краищата това не е чак толкова лош затвор, само дето не ми харесва стената, която отделя моята камера от съседната. Но, признавам си, че изобщо не мисля да упреквам стражата или Онзи, който е построил този затвор.”

„Всички ние сме затворници, но едни килии имат прозороци, а други - не.”

„Възможно е онзи, който ти дава змия, когато ти го молиш за риба, да няма какво друго да ти даде. Значи според него това е великодушие.”

„Да работиш, означава да даваш израз на своята любов. И ако не можеш да работиш с любов, а изпитваш непреодолима омраза, то по-добре веднага зарежи работата си и иди пред храма, където да просиш милостиня от онези, които работят с любов.”

AFISH.BG