Понеделник, 21 Октомври 2019
За първи път на български „Учителят по фехтовка” от Александър Дюма

За първи път на български „Учителят по фехтовка” от Александър Дюма

Сензационна руска хипотеза представя как Александър Пушкин приел самоличността на Александър Дюма

 

  

Загадка и до днес остава това как без нито веднъж да е посетил Русия, Дюма написва „Учителят по фехтовка”, един от най-реалистичните романи за времето на декабристите.  Неслучайно романът е забранен от император Николай I, а Дюма е обявен за персона нон грата в Русия до смъртта на владетеля.

„Учителят по фехтовка” сега излиза за пръв път в превод на български в издание на „Персей”. Тъй като романът дълго време е забранен в Русия, тази инерция действа дълго време и у нас. И докато „Граф Монте Кристо” и „Тримата мускетари” са издавани многократно, „Учителят по фехтовка” досега бе непознат на българския читател.

Романът е подробен разказ за историята на декабристите и въстанието им от 1825 г. и грабва читателя заради рядката дарба на Дюма да създава живи диалози, както и се превръща в истински художник и живописец, когато рисува руския пейзаж, но и в социален анализатор, когато описва самобитните нрави на руското общество.

Главният герой на книгата е млад французин, учител по фехтовка, който чува, че Русия е истинско Елдорадо за уверените в таланта си авантюристи, и решава да замине за Санкт Петербург. Пристигайки в града, попада сред местната френска колония и не му е необходимо много време, за да си състави мнение за сънародниците си, които виждат във всеки новопристигнал конкурент и заплаха.

Различна от тях е Луиза, на която той носи писмо от Париж. Отношенията с нея са сърдечни, топли и приятелски. Тя ще му помогне да се установи в града.

Луиза го представя на своя приятел  и любим – граф Аненков, който истински и безгранично е влюбен в нея. Младият граф се превръща в негов покровител и му помага с препоръки и съвети.

Съдбите на тези млади хора са вплетени в епохата на мразения император Павел I и неговото 5-годишно противоречиво управление, на император Александър I и Великия княз Константин, както и на най-малкия – Николай I. На фона на великолепните императорски резиденции, прекрасни паркове и красиви дворци се разгръщат сложни човешки взаимоотношения, изпълнени с любов и омраза, вярност и предателство, себеотрицание и благородство.

 

uchitel1

 

Случайност ли е, че „Учителят по фехтовка” на Дюма е най-реалистичният роман за руските декабристи? Руски изследователи представиха невероятно любопитна хипотеза, която изглежда абсурдна, но е подплатена с логични доказателства. Според нея най-големият руски поет Александър С. Пушкин не загинал в дуел, а инсценирал смъртта си, след което се прехвърлил във Франция и там се превъплътил във френския писател Александър Дюма. Подобно нещо изглежда невероятно, но изследователите са направили много детайлно проучване на живота и творчеството на двамата автори и откриват немалко убедителни аргументи, освен факта, че писателите имат едно и също име, а след смъртта на единия изгрява звездата на другия далеч от родината на първия.

Изследователите посочват романа като най-реалистичното произведение, написано от чужденец за времето на руското самодържавие и декабристите. Като съавтор и герой на книгата Дюма посочва истинския си учител по фехтовка Огюстен Гризие. Обаче в творбата личи изключително познаване на руската действителност от онова време, а самият автор никога не е стъпвал в Русия. Само руснак, живял близо до императорския двор, би могъл да представи в художествено произведение всичко това. Върху тази основа стъпват руските изследователи, които провокират милионите почитатели на Дюма, че зад неговата личност се е скрил не кой да е, а Пушкин.

Двамата са почти на една и съща възраст – Пушкин е роден през 1799 г., а Дюма – през 1802 г. Приличат си и външно – мургави, с тъмни къдрави коси, с еднакви черти на лицето. Имат еднакъв произход – прадеди с африкански корени (на Пушкин - Ибрахим Ханибал, арапът на Петър I; на Дюма – чернокожа баба, робиня от Хаити). Приличат си и като характер, и като таланти. Притежават едни и същи качества и недостатъци – не само литературен талант. И двамата са бунтари, избухливи, независими, със свое мнение и готови да го отстояват независимо от цената, която плащат за това. И двамата взимат постоянно заеми и живеят широко на кредит, обичат жените и с леко сърце провокират дуели. И двамата знаят отлично и френски, и руски език, а Дюма превежда стихове на Пушкин на френски.

Според тази хипотеза Пушкин инсценира смъртта си, защото настъпва най-мъчителният период в живота му. Затънал е в дългове и немилост пред императора, който забранява произведенията му („Медният конник”). Не му върви и в личния живот. Жена му Наталия Гончарова флиртува наред, особено с французина Жорж Дантес, за което всички в светските кръгове говорят. И на 27 януари 1837 г. в Санкт Петербург поетът отива на дуел с Дантес и е ранен, като куршумът прониква през бедрото му в корема. При нужното лечение той е могъл и да оцелее, което е възможно и да се е случило.  Погребението на Пушкин се превръща в конспирация. Според литературния изследовател Александър Никитенко почитателите на поета са подведени и траурната церемония не е извършена в в Исакиевския събор, където е било очаквано, а тайно през нощта в Конюшенната църква, а след това поетът е погребан в Псков. Веднага след смъртта на Пушкин във Франция изгрява звездата на Александър Дюма.

Първите появи на Дюма са 15 години по-рано, когато Пушкин живее на юг и няма свидетели на престоя му там. На това залагат изследователите и изтъкват тезата, че заради авантюристичния си характер руският поет е можел да живее двойствен живот в Русия и във Франция.

В творчеството на Дюма могат да бъдат открити и Пушкинови черти. Д’Артанян твърде много прилича на руския поет. Факт е, че Пушкин предизвиква 15 дуела. В образа на Миледи прозират чертите на Наталия Гончарова. Поетът се влюбва в Наталия, когато тя е на 16 години, на толкова е и Миледи, когато се омъжва за Атос. А реверанс за несправедливо нарочения за убиец на Пушкин Жорж Дантес е, че Дюма го превръща в положителния герой от „Граф Монте Кристо” – Едмон Дантес.

 

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)