Сряда, 20 Септември 2017
Любовта е като огъня за желязото, което иска да стане стомана

Любовта е като огъня за желязото, което иска да стане стомана

Максим Горки (16.03.1868 – 18.06.1936) несъмнено е от най-четените и най-обичан руски писатели.

И от най-продуктивните. Творчеството му е обемно и разнообразно като тематика и литературни жанрове.

Той пише стихове, разкази, романи, пиеси. „На дъното”, „Варвари, „Егор Буличов и другите”, „Врагове”, „Еснафи”, „Васа Железнова” и до сега не слизат от театралните сцени. Най-известният му роман „Майка”, въпреки критиките, че е апотезно за революционна Руся произведение, не може да бъде отречен и изхвърлен от библиотеките. Автобиграфичната му трилогия „Детство”, „Сред хората” и „Моите университети” не е загубила актуалността си.

Всички произведения на Горки са пропити с хуманизъм, с фин усет за детайла и оптимизъм, който макар и романтичен, има дълбоки човеколюбиви корени.

Максим Горки с Фьодор Шаляпин

Максим Горки с Лев Толстой и Антон Чехов

На своите читатели ние предлагаме едно от най-известните произведения на Максим Горки – „Песен за буревестника, в превод на Христо Радевски:

Песен за буревестника

Над морето накипяло
вятър облаците сбира.
А под тях и над морето
Буревестник горд се вие,
черна мълния е сякаш.
Ту с крило вълните пернал,
ту към облаците стрелнат,
той крещи и те дочуват
радост в смелия му крясък.
Този вик е жад за буря!
Сила гневна, страст гореща,
вяра в гордата победа
чуват облаците в него.
Стенат чайките пред буря -
стенат, мятат се, готови
чак до дъното да скрият
ужаса си пред бурана.
И гмурците плахи стенат,
те - гмурците - не познават
сладостта на бой в живота:
гръм от удари ги плаши.
И пингвинът глупав крие
тлъсто тяло сред скалите…
Буревестникът единствен
пори смело и свободно
над морето закипяло!
Все по-мрачно, все по-ниско
облаците се надвесват,
пеят, мятат се вълните
към гърма от висините.
Гръм гърми. Кипят вълните,
с вятъра те гневно спорят.
Ето вятърът обхваща
ги в прегръдките си силни
и с размах и дива злоба
ги изхвърля на скалите,
и разбива в прах и пяна
изумрудните грамади.
Буревестникът се стрелка,
черна мълния е сякаш,
облаците смело пори,
пяната с крило помита…
Ето, носи се - същ демон -
горд и буреносен демон -
и се смее, и ридае…
С облаците той се смее,
той от радост тъй ридае!
Демон с досет - в тоз грохот,
той умора вече сеща,
вярва - облаците няма
слънцето да скрият - няма!
Вятър вие… Гръм боботи…
Сякаш пламък син проблясват
облаците над морето.
Хваща мълниите морето
и гаси ги в своите бездни.
Като огнени змеици
ту се вият, ту изчезват
отраженията техни.
Буря! Ще избухне буря!
Този храбър Буревестник
между мълниите пори,
над морето разгневено
вика той - пророк победен:
- Нека силна буря тресне!

Максим Горки, превод от руски: Христо Радевски

Цитати от Максим Горки:

• Понякога, след разговор с човек, ми се иска да подам дружелюбно ръка на куче, да се усмихна на маймуна и да се поклоня на слон.

• Да не чувстваш в себе си желания, значи да не живееш.

• Не се сърдете на глупаците - те ще живеят още дълго и към тях следва да се отнасяме като към лошо време.

• Подлеците са най-строги съдии.

• Когато природата лишила човека от способността му да ходи на четири крака, за бастун му е дала идеал. И оттогава той подсъзнателно се стреми към по-доброто - все по-нагоре.

• Ако никой не те обича, безсмислено е да живееш на света.

• Ако през цялото време на човек му говорят, че е "прасе", то в края на краищата той действително ще заквичи.

• Ако си млад, трудно ще повярваш в опасността.

• Ако хората се оценяват според работата, то тогава конят струва повече от всеки човек.

• Животът винаги ще бъде достатъчно лош за да може желанието за по-хубаво да не угасва никога в човека.

• Най-превъзходната длъжност е да бъдеш човек на тази земя.

• Личният егоизъм е родният баща на подлостта.

• Когато трудът е удоволствие, животът е хубав! Когато трудът е задължение, животът е робство!

• Ако врагът не се предаде, него го унищожават.

• Любовта е като огъня за желязото, което иска да стане стомана.

• Бедните хора са по-красиви, а богатите — по-силни…

• Безумството на храбрите — това е мъдростта на живота!

• В живота винаги има място за подвизи.

• Децата много често са по-умни от възрастните и винаги по-искрени.

• Децата са утрешните ни съдии.

• Думата е като дреха за всички факти и за всички мисли.

• Езикът е оръжието на литератора, както пушката за войника. Колкото по-добро е оръжието, толкова по-силен е войникът…

• Животът е устроен така дяволски изкусно, че като не умееш да ненавиждаш, не можеш искрено и да обичаш.

• За да имаш право да критикуваш, трябва да вярваш в някаква истина.

• Когато човекът иска да научи — той изследва, когато иска да се скрие от житейските тревоги — той си измисля.

• Красотата и мъдростта са в простотата.

• Лъжата е религията на робите и господарите. Истината — е богът на свободния човек.

• Любовта — това е желанието да се живее.

• На всеки ден трябва да се гледа като на един малък живот.

• Най-голямата наслада, най-възвишената радост от живота е да се чувстваш необходим и близък на хората.

• Само най-голямото изкуство - музиката - е способно да докосне душите.

• Талантът — това е вярата в себе си, в собствените сили.

• Трябва да живееш влюбен в нещо недостъпно. Човек расте, стремейки се нагоре.

• Учи се от всички, но не подражавай никому.

• Хубавата книга е просто празник.

• Целият свят е за хората, но за какво са хората, ако не заради самите себе си?

• Човекът — ето това е истината! Всичко в човека и всичко за човека! Съществува само човекът, а всичко останало е работа на неговите ръце и неговия ум! Човек! Това е просто великолепно! Това звучи… гордо!

AFISH.BG