Понеделник, 10 Август 2020
За какво ми е скучно безсмъртие?

За какво ми е скучно безсмъртие?

Ивайло Диманов (6.03.1956) отбеляза тази вечер рождения си ден с премиерен спектакъл „Колумбарий за птици и мъртви илюзии”. Ние му желаем здраве и летящо перо, а на вас предлагаме няколко негови стихотворения и една от най-любимите на почитателите му песен.

ДОБЪР ВЕЧЕР, Г-ЖО ТЪГА!

„Любовта е вечност!”
Франсоаз Саган
За какво ми е скучно безсмъртие?
Искам да бъда обичан тук и сега.
Ала късметът ми – взели го мътните.
Добър вечер, госпожо Тъга!
Уморих се да търся принцесата. Няма я.
Е, и аз не съм знатният шейх на Катар.
А душата ми сякаш Самарското знаме е.
Има повече кръпки от дрипав клошар…
Ще я дам в антикварен бутик срещу Лувъра
за бутилка бордо със Саган.
Цяла вечер на „Place L Etoile ще танцувам,
уморен от любов и тъга…
В полунощ ще взривим Триумфалната арка,
с декадентски тротил от Бодлер…
Любовта е цигара, сърцето – угарка.
Няма я вечната обич, ма шер!
Вероятно е вечен единствен стремежът
към безсмъртния, свят благослов.
Франсоаз, целуни ме, тъй както умееш.
Добър вечер, госпожо Любов!
Ей, ако срещнете мойта принцеса,
позвънете ми, моля, на всяка цена!
Давам ви целия свят на концесия…
Добър вечер, госпожо Тъга!

ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ТРОЯ

На хубавата Елена
В очите ти – бисери едри блуждаят
подобно стотинки в бедняшко и зло портмоне.
Препускам в несвяст подир тях, ала зная –
не в рая, а в пъклото водят ме твойте коне.
И люшкат се тежко гърдите ти морни
тъй както забравени лодки в открито море.
Такива жени – като теб непокорни,
единствено с черния дявол се чувстват добре.
Но аз ще катеря душата ти хладна,
ще срутвам лавини опасни и блокове лед…
Пожар ще запаля и Троя ще падне!
И там ще остана, понеже съм чер и проклет!

КАМИКАДЗЕ

Любовта е кристален сервиз върху писта за боулинг.
Любовта е изящна рисунка на морския бряг.
Тази страшна магия, уважаема мис Роулинг,
би взривила централния лондонски парк.
Аз съм влюбен, въоръжен и много опасен!
Камикадзе, готов още днес да умре.
Любовта – медальон от тротил, е опасала
мойте мисли, глава, рамене и сърце…
Треперете цивилни лакеи, достойни за „Гинес”.
Треперете и вий, феберета от всички страни!
Аз съм влюбен в една простосмъртна богиня
и това е достатъчен повод да бъда щастлив…
Любовта е ескиз от Гутузо на морския пясък.
Аз съм влюбен и толкова много богат.
И макар мимолетно и само за няколко часа –
аз търкалям на боулинг целия свят!

* * *
В отвъдното няма трезори.
Блажени са нищите духом...
А Господ рисува прозорец
в душите ни, гнили от мухъл.
Животът бродира илюзии,
смъртта ги изхвърля в огнището.
И замък да вдигнеш от кюлчета,
щом няма любов, нямаш нищо!

Ивайло Диманов

AFISH.BG


Видео