Понеделник, 16 Септември 2019
Измамник или гений е Михаил Шолохов

Измамник или гений е Михаил Шолохов

Кой е Нобеловият лауреат от казашко селце

 

Михаил Александрович Шолохов е роден на днешния ден,24 май,1905г.,в селцето Кружилин. Тук се родил, тук прекарал целия си живот, тук и починал през 1984-та, от рак на белите дробове, или от лоши думи, както казват някои.
Жителите на донецкото селце едва ли са допускали, че ще съжителстват с лауреат на Нобелова награда - казаците са особен народ, колкото са гостоприемни и щедри, толкова и затворени и недостъпни.
Всичко на всичко Миша получил образование на ниво църковно училище и три гимназиални класа. Още в юношеската си възраст той съчинявал за себе си небивалици, като познанството и едва ли не дружбата си с Махно. Истината не знае никой, освен самият той. Тъй като е незаконен син на казачка и рязански селянин, а времето е неспокойно - кипи гражданска война, Михаил бил принуден в името на оцеляването да изработи в себе си умението да скрива много неща и да измисля други. Може би затова днес изследователите смятат, че е бил затворен човек и до края му не го е познавал практически никой.
През есента на 1925 година Шолохов пристъпва към работата над романа „Тихият Дон”. Още през пролетта на 1927 година е готова първата книга, през есента – втората. И почти веднага, през 1928 година, първите две книги са публикувани в списание „Октомври”. Романът става истинска сензация, има колосален успех. През 1965 г. Михаил Шолохов става лауреат на Нобелова награда за него - най-големия успех на съветската литература.

Но веднага, още през 1929-та, са посяти семената на съмнението - възможно ли е изобщо едно 20- годишно казаче да опише с такава достоверност, само по чужди разкази, участието на казаците в Първата световна война, след като сам не взема участие в тези събития? Повдига се и въпросът за това, че писателят никога повече не пише творба с качествата и обема на "Тихия Дон", а след Великата Отечествена мълчи с години. Въпреки, че никой не оспорва авторството на "Разораната целина","Донски разкази", "Съдбата на човека", "Те се сражаваха за родината", в тях Шолохов никога повече не постига дълбочината на "Тихия Дон".
Така се ражда легендата за белия офицер, от чието мъртво тяло Шолохов взема вече готовия гениален ръкопис. Тази легенда е жива и до днес. През 1974 не друг, а Александър Солженицин повдига носещите се още от по-рано слухове и ги затвърждава. Разбира се, той има основание да се съмнява в един любимец на Сталин...
Редица литературни критици в и извън Русия се заемат с разнищването на случая, но въпреки масивния доказателствен материал, така и не откриват окончателно доказателство за литературно плагиатство на Шолохов. Доказателства за авторството му обаче също няма, защото писателят имал пренебрежително отношение към черновите и ги горял.
Само че, с "Тихият Дон" той не постъпил така, оставил ръкописа при своя добър приятел Василий Кудашев, на който се е доверявал като на себе си. Кудашев, обаче, загива в самото начало на Великата Отечествена война. Едва след смъртта на вдовицата му наследниците откриват безценните листове на ръкописа на Шолохов. 15 години след смъртта на писателя графоложка експертиза потвърждава, че текстът е написан от него, с което се слага край на спекулациите и съмненията.
През 1999 г. Институтът по световна литература ги откупува за петдесет хиляди долара. Парите са отделени по личното разпореждане на президента на Русия Владимир Путин. Книгата в оригиналния ѝ вариант е издадена през 2006г.

"Гениалността е като наследствена болест - не зависи от възраст, нито от националност. Опитите да се измери гения са като опит да измериш морето с шивашки метър - и е безсмислено, и ще потънеш." - казва през 2015г. Александър Шолохов, внук на писателя.

 

Илиана Николова,

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)