Вторник, 25 Юли 2017
Джоузеф Хелър, който описа абсурда на „Параграф 22”

Джоузеф Хелър, който описа абсурда на „Параграф 22”

Известният американски писател напуска този свят на днешния ден преди 17 години

 

Често казваме „това е параграф 22” за объркани ситуации, в които законът не ти помага, а те въвлича в порочен кръг от беди. Мнозина го правят, познавайки прочутия роман на Джузеф Хелър, други повтарят фразата, просто защото се е превърнала в клише за абсурда. А ние си спомняме за автора, който си тръгва от белия свят, прочут и реализиран, на днешния ден – 12 декември, през 1999 г. И оставя литературно наследство от девет романа („Параграф 22”, „Нещо се случи”, „Чисто злато”, автобиографичния „Сега и тогава”, „Игра на въображението”, „Портрет на артиста като стар” и др.), три пиеси, три киносценария и десетки разкази.

Хелър е роден на 7 май 1923 г. в Бруклин, САЩ, в бедно семейство на руски евреи имигранти. Пише още от ученическите си години, когато изкарва джобните си и като куриер, ковач, чиновник… През 1942-ра, по време на Втората световна война, 19-годишният Джоузеф постъпва в редовете на американските ВВС. Също като своя герой от „Параграф 22”, лети на бомбардировач В-52. Изпратен е в Италия и осъществява 60 бойни полета – безценен опит за бъдещия писател.

През 1949-а защитава магистърска степен по история на изкуствата в Колумбийския университет, прави и научна разработка в Оксфорд с Фулбрайтова стипендия. През 50-те години на миналия век преподава в Университета на Пенсилвания, занимава се и с рекламни текстове за сп. „Тайм” и „Ескуайър”, но зарязва всичко, за да посещава семинари по творческо писане в Йейл и да се посвети на литературна дейност.

Работата си по „Параграф 22” обаче започва още през 1953 г. Именно с този роман, публикуван за пръв път през 1961 г., полага основите на експериментите в т.нар. военни романи. Злодеите при него не са германците и японците, а американските военни. В началото на 70-те романът получава и своята филмова адаптация, а през 1994 г. излиза и неговото продължение „Closing Time” – действието в него се развива 50 години след края на войната.

 

Джоузеф Хелър умира на 76 години в дома си Лонг Айлънд точно преди 17 години. Последният му роман – „Портрет на артиста като стар”, излиза месеци след смъртта му. Разказва за известен писател, който търси вдъхновение за нов роман…

 

Припомняме си откъси от най-известния роман на Джоузеф Хелър „Параграф 22”:

Имаше само една засечка и това беше параграф 22 – според него онзи, който при действителна и непосредствена опасност е загрижен за собствената си сигурност, има напълно здрав разум. Ор беше луд и можеше да бъде отчислен от летателния състав. Единственото, което трябваше да направи, беше да поиска да го отчислят; но щом поискаше, той вече нямаше да бъде луд и трябваше да участва в полети и занапред. Ор щеше да бъде луд, ако участваше и занапред в бойни полети, а щеше да бъде здрав, ако не участваше, но щом беше здрав, трябваше да продължи да лети. Ако летеше, щеше да бъде луд и нямаше да трябва да лети; но ако не искаше да лети, значи беше здрав и трябваше да лети. Йосарян бе дълбоко развълнуван от абсолютната простота на тази клауза в параграф 22.”

Майор Майор беше роден прекалено късно и прекалено посредствен. Някои хора се раждат посредствени, други постигат посредственост, на трети посредствеността се налага отвън. Майор Майор бе придобил посредствеността си по трите начина. Дори между съвсем незначителни хора той се отличаваше със своята незначителност и на всички, които го срещаха, той винаги правеше впечатление с това, че с нищо не прави впечатление.”

„- Правосъдие е, сър…
- Това не е правосъдие – каза подигравателно полковникът и заудря пак по масата с голямата си тлъста ръка. – Това е Карл Маркс. Аз ще ви кажа какво е правосъдие. Правосъдие е коляното в корема направо от пода в зъбите нощем тайно с вдигнат нож долу в склада с боеприпаси на бойния кораб с пясъчен чувал по главата тихомълком в тъмнината без никакво предупреждение. Въжето около врата. Правосъдие е да пипаме здраво и да се бием с швабите. Пистолета от кобура и стреляме. Разбрахте ли?”

„Клевинджър знаеше всичко това, защото Клевинджър беше гений с туптящо сърце и бледно лице. Той беше мислеща личност – дългурест, недодялан, трескав, с жадни очи. Като студент в Харвард печелеше награди за отличен успех почти по всички предмети и единствената причина, поради която не спечели награди абсолютно по всичко, беше, че прекалено много време отделяше да подписва петиции, да разпространява петиции, да се обявява против петиции, да участвува в клубовете за разисквания, да напуща клубове за разисквания, да присъства на младежки конгреси, да се мъчи да осуети други младежки конгреси и да организира студентски комитети в защита на уволнени професори. Всички бяха съгласни, че Клевинджър сигурно ще напредне в академичния свят. С една дума, Клевинджър беше един от онези хора с много голяма интелигентност и никакъв разум и всички знаеха това освен малцина, но и те скоро го откриха. Накратко казано, беше глупак.”

„Клевинджър беше мъртъв. Това беше основният недостатък на неговата философия.”

„3а този, който бъде убит, няма никакво значение кой ще спечели войната.”

 

Чувството за хумор не изневерява през целия живот на писателя сатирик 

 

И още мисли от Джоузеф Хелър:

„Съдбата е нещо добро, когато се развива в твоя полза. Когато не се развива в твоя полза, не я наричай съдба. Наречи я несправедливост, предателство или просто лош късмет.”

„Ако характерът е съдба, тогава добрите хора са обречени.”

„Глупаците мразят знанието.”

„Нищо не се проваля така както успехът.”

„Опасността да бъдеш цар е в това, че след известно време започваш да си вярваш, че наистина си такъв.”

„Мъдрият не умира по-добре или по-мъдро от глупака. С какво тогава е по-мъдър?”

„Какво е родината? Къс земя, заграден от всички страни с граници, обикновено неестествени. Англичани умират за Англия, американци умират за Америка, германци умират за Германия, руснаци умират за Русия. Сега петдесет-шестдесет страни участвуват във войната. Сигурно всички тия страни не заслужават да се умре за тях.”

„Когато чета, че не съм написал нищо по-добро от „Параграф 22”, се изкушавам да отговоря: „А кой е?”

Източник на заглавната снимка: cdn.playbuzz.com

AFISH.BG

Оставете коментар

Свързани статии (по етикет)