Неделя, 17 Ноември 2019
Ран Босилек, оптимистът с душа на дете

Ран Босилек, оптимистът с душа на дете

130 години от рождението на автора, който обичаше децата и написа много книги за тях

 

Ран Босилек е псевдоним на Генчо Станчев Негенцов. Роден е на 26 септември 1886 в Габрово. Баща му е опълченец от Освободителната война и занаятчйя. Починал е когато Генчо е бил седемгодишен. Той има двама братя и две сестри. Всички получават висше образование. Единият му брат е д-р Христо Негенцов, професор по педагогика.Другият му брат е Никола Негенцов създател, на метерологията във военно-въздушните сили.

Ран Босилек завършва Априловската гимназия в Габрово и известно време работи като учител. За своите ученици написал първото си детско стихотворение „ На косичка”, което било публикувано в списание „Светулка” през 1906 г. Учи славянска фиология и право в Софийския университет, завършва докторат по право в Брюксел.

Резултат с изображение за ран босилек

Известно време е адвокат, но обичта му към децата става причина да започне да пише за тях. Участва в редактирането на списание „Светулка”, редактира вестник „Врабче”. Редактор е в издание „Хемус”, където се издава списание „Детска радост”, едно от най-известните детски издания в България. Председателства „Дружеството на детските писатели”. Членува в Съюза на българските писатели. Той е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. Съчетава ярката дарба на лирика и проза. Голямото му по обем творчество за деца е представено в десетки отделни издания и сборници. Умира на 8 октомври 1958 г. В София.

Ран Босилек е един от пламенните радатели за създаване на правдива, съдържателна и високохуманна литература за деца у нас. Творчеството си писателят е изградил върху най-добрите традиции на българската детска литература. Безграничната му любов към децата, лумнала от непосредственото общуване с тях като учител, е неговият най-дълбок извор на вдъхновение.

Резултат с изображение за ран босилек

Авторът на „Родна реч” и на веселите патилански истории, големият поклоник на българския фолклор смята, че на детето е нужно да се покаже цялостно животът, да се въведе то постепенно в сложните човешки отношения, да се разкрият пред него взаймоотношенията между човека и природата.

Предмет на изображение в неговите произведения са самите деца, отношенията им с близките в семейството. За да потготви своите малки приятели за света на възрастните, Ран Босилек изгражда у тях ново етично отношение към всичко, което ги заобикаля. Неговият стремеж е да възпита високи нраствени и трудови добродетели. Поетът иска от рано да възпламени у децата искрата на обичта към всичко родно, поставя си за цел да изгради представи за добро и зло, да създаде култ към честността и добрата постъпка.

Резултат с изображение за ран босилек

Ран Босилек е автор на стихотворения, приказки, разкази, сценки, статии, римувана проза – използва всичко, което може да привлече вниманието на детето.

Поезията на Ран Босилек е вълнуваща. Стихотворения като „Родна реч”, „Я кажи ми” и др. са едни от най-хубавите поетични творби в детската ни литература.

Важна част от творчеството му е отношението между оригиналното творчество и влиянието на фолклора върху него.

Балетристичния дар на писателя може да се види в приказките му. Те са последователни, без излишни отклонения и усложнения, със стегната композиция и лаконичен език. Приказки като „Бяло петленце”, „ Сън” , „Цирк в пустинята” стоят по близко до оргиналните му творби, а такива като „Златно птиче”, „Таралежко” , „Клан – недоклан” , „Косе – Босе’’ по сюжет и художествени похвати се доближават до народните творби. В своето творчество не поставя сложни философски проблеми, задачата на писателя е скромна да подготви своите читатели за живота, да утвърди оптимистично отношение към света. Основната тема на неговата проза е самата действителност.

Резултат с изображение за ран босилек

Посветил е много страници на отношенията между баба и внук, деца и родители в произведенията „ уку и Мау“, „Баба и внуче”, „Циганин и Циганче”. Особено място в сърцето на селското дете заемат домашните животни. В центъра на вниманието поставя самото дете с неговите игри и мечти. В много от приказките и разказите си той защитава идеята за необходимостта от жизнерадостно творчество за малките. Това се вижда в разказите му „Патиланско царство”, „Патиланско училище” и др.

Ран Босилек си поставя за цел да запознае своите малки приятели с нови, неизвестни досега за тях понятия като добро и зло, справедливост и несправедливост, труд, чест, дълг. Много от приказките на писателя са разгърнати върху основата на противоречието между доброто и злото.

В приказки като „ Бързата работа” и др. Писателят разработва темата за трудолюбието, като използва животински персонажи. – „ Трудолюбивият е достоен за уважение- мързеливият служи за присмех на всички”- това е тезата,върху която са построени разкази като „Малкият печатар”, „Помагачка”, „Всички на работа”, „За печалба” и др. Авторът наказва ленивците с беззлобния си, добродушен хумор, като ги поставя в комични положения, от които те излизат едва, след като сами стигат до правилния извод.

Резултат с изображение за ран босилек

Особено място в творчеството на писателя заема неговата римувана проза. От 1924 г. на страниците на сп.” Детска радост”, чийто редактор е Ран Босилек, започва отпечатването на поредица от римувани разкази с общи герои. В това свое повествование, каквото всъщност представлява то, разгледано цялостно, поетът рисува лудориите на патиланчовата дружина. По-късно тези разкази стават известни като отделни книжки със заглавия „Патиланчо”, „Бати Патилан”, „Патиланско царство”, „Патиланчо Данчо” и „Патиланчо на село”. Животът на сговорната дружина е основа, на която авторът разгръща своето оптимистично отношение към света. И в игрите, и в труда малките герои намират повод да се посмеят и веселят. Героите на повествованието - Патиланчо и неговите другари - Патиланчо Данчо, Патиланчо Ганчо, Патилана Гана и т.н., неговата баба Цоцолана, както и образите в другите му произведения, и тук са обобщени.

Ран Босилек е писател с ярък творчески почерк и висока гражданска съвест. Идейното, тематично и жанрово разнообразие на неговите балетристични творби разкрива една искрена и дълбоко хуманистична авторова концепция и с право е извоювал свое определено място в развитието на детската ни литература.

Резултат с изображение за народни будители ран босилек 130 години

По случай 130 години от рождението на писателя „Софийските патиланци съживяват героите на Ран Босилек“. Днес от 10.00 до 16.00 ч. на езерото АРИАНА в Борисовата градина - алеята вляво от входа, децата ще могат да премерят талант със свои рисунки. Добре дошли, разбира се и родителите, както баби и дядовци. Детският празник, финансиран по Програма на Столична община, продължава и утре в 144-то училище ''НАРОДНИ БУДИТЕЛИ''.

Ще има богата програма с представяне творчеството на Ран Босилек, в която всички заедно ще изпълнят ‘’Я кажи ми облаче ле бяло’’, ще се рецитира с благодарност „Бяла спретната къщурка“ и ще се припомнят театрални постановки по любими на всички нас произведения на писателя.

 

Представяме ви няколко от най-знаковите творби на Ран Босилек:

РОДНА РЕЧ

Родна реч, омайна, сладка,

що звучи навред край мен;

реч на мама и на татка,

реч, що мълвим всеки ден.

 

Тя звънти, когато пея,

в радостни игри ехти;

вечер приказки на нея

баба тихо ми реди.

 

И над книгата унесен,

родна реч ми пак шепти...

Милва като нежна песен,

като утрен звън трепти!

 

ЗИМЕН СЪН

Зимна вечер губер бял размята,

спи ми, малко зрънце, под земята,

 

спи и слушай как незнайни хали

свирят в мрака с ледени кавали!

 

Не тъгувай ти за ясно лято,

ни за ниви със коси от злато,

 

не тъгувай, че е заледено

твойто стръкче свежо и зелено!

 

Спи и слушай, спи и чакай в мрака

да пристигне с блага вест южняка -

 

и ще видиш как ще пръпнат луди

пак пчелици, птички, пеперуди.

 

И ще видиш как на кон от злато

пак ще дойде огненото лято.

 

РОДНА СТРЯХА

Бяла, спретната къщурка,

две липи отпред.

Тука майчина милувка

сетих най-напред.

 

Тука, под липите стари

не веднъж играх;

тука с весели другари

скачах и се смях...

 

Къщичке на дните злати,

кът свиден и мил!

И за царските палати

не бих те сменил!

 

КАКВО ЧУДО СТАНА

(из "Патиланско царство")

Драги ми Смехурко,

Седнах да ти пиша, та да се посмееш. То за смях е, зная, но аз си изпатих. Казано накратко, тупаха ме, братко.

Ти нали познаваш баба Цоцолана, дето бях ти писал, колко е припряна? Тя за хубостчица душата си дава. Два месеца става вечер не пропуща да не се намаже със едно мазило, дето подмладява. Баба Цоцолана от това мазило по-млада не стана. Ала то докара моето патило.

Една вечер късно баба Цоцолана уж беше заспала, а викна високо от своята стая: "Слушай, Патилане! Легнала съм вече. Дай ми от долапа малката кутийка с бялото мазило!"

Аз скочих и грабнах първата кутийка, що в долапа зърнах. Внесох я и питам:

- Свещ дали да паля?

- Хайде, вече лягай! Свещта пари струва. Баба ти си знае: и в тъмното може!

Аз бързо излязох и никак не знаех, че вместо кутийка с бялото мазило, бил съм и занесъл пак такваз кутийка с боя за обуща.

Легнах си спокойно. През стената слушах в съседната стая, как баба пъшка, пъшка, не заспива, с чудното мазило бръчките разтрива.

На сутринта рано, както всяка заран, бързоръка Дана кафе й занесе. Но още на прага, чу се страшен трясък. Тича вънка Дана, вика, та се къса: "Какво чудо стана! Кой дявол го стори? Баба Цоцолана станала мецана! Идете я вижте! Щом само я зърнах, подноса обърнах!"

Вик и олелия - махлата се смая. Котаракът скочи, кучето залая...

Но разбрах аз скоро мечката каква е. Тя ме сграбчи здраво, с чехъла заудря...

Съседи се сбраха, та ме отърваха.

Тъй, драги Смехурко, баба Цоцолана на мецана стана, ала и по мене здраво не остана. Но всичко минава. Всичко се забравя. На, сега ти пиша и смях ме задавя. Пращам ти картинки. Аз сам ги рисувах. Но щом ги разгледаш, скъсай ги веднага, че не дай си боже, баба да узнае, чехълът и страшен пак ще заиграе!...

Хайде, толкоз стига.

Поздрав най-сърдечен!

Твой приятел вечен:

Весел Патиланчо

 

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

  • „Твой приятел вечен: Весел Патиланчо”

    60 години, откакто Ран Босилек, с творчеството на когото са израствали и ще продалжават да растат поколения българчета, се усмихва на детските пакости от небето - с най-чистата и доброжелателна усмивка. Да си припомним неговите Патиланци!