Събота, 25 Януари 2020
Последните дни на Марина Цветаева

Последните дни на Марина Цветаева

На 31 август 1941 година руската поетеса сама избира смъртта

 

Последните години от живота на великата поетеса Марина Цветаева приличат на кораб, който потъва в непознати води. Бурята на руската революция е разбила вълшебния свят, в който поетесата живее със семейството си. Докато се скита из Европа и Русия, Цветаева губи надежда, че някога ще може да намери място, където да живее, пише и да е щастлива.

цветаева

Снимка: Руслан Кривобок / РИА „Новости“

През 1922 г. Марина Цветаева напуска Русия и заминава за Берлин, за да се събере със съпруга си Сергей Ефрон. Той бяга от страната, когато Бялата армия, към която принадлежи, е победена от болшевиките. Марина силно обича Русия – земята, в която е влюбена и с която е духовно свързана. Този път обаче усеща, че в родината ѝ няма място за нея. „Не става въпрос за политика, а за новия човек – безчовечен, полумашина, полумаймуна и полуовца“, пише тя. За човека, който значи всичко за поетесата, няма място в собствения му нов режим.

Снимка: ТАСС

Снимка: ТАСС

От малка Марина има огромна фантазия. Родена е в много образовано семейство (баща ѝ е основател на известния Музей за изящни изкуства „Пушкин“) и започва да пише стихове още на 6 години. Тя си създава един вълшебен свят, който рязко контрастира с бруталната реалност в новата Русия. Докато е в изгнание обаче, нейният непокорен и независим дух не се вписва в нито една отделна група: „Не се разбирам с руските имигранти, живея единствено в тетрадките си – в дълговете си – а когато от време на време се чува гласът ми, той винаги казва истината без сметки“.

Интровертният характер на Цветаева и нежеланието ѝ да създава контакти с емигрантите не са основната причина тя и семейството ѝ да са възприемани предпазливо от руската общност във Франция. Основната причина е съпругът ѝ, когото подозирали, че е съветски шпионин.

През всичките тези години в Европа Сергей казва на Марина, че е почти винаги болен. Оказва се, че му е трудно да си намери стабилна работа и така Марина остава единственият член на семейството, който се грижи за прехраната. Връзката на Марина със съпруга ѝ преминава през критичен период. Въпреки постоянните им спорове и взаимни изневери, верността ѝ към съпруга ѝ е непоколебима.

Въпреки нещата, които разказва на жена си, Ефрон води активен социален живот и обмисля да се върне в Русия. Започва да се увлича по съветските идеи, заради което в крайна сметка става агент на съветските тайни служби във Франция. Сред емигрантите тръгват слухове, че Сергей може би е шпионин.

Междувременно връзката на Цветаева с по-голямата ѝ дъщеря Ариадна (Аля), към която Марина проявява обсебваща любов, се влошава до такава степен, че на 21-годишна възраст Аля бяга от нея и се завръща в СССР през март 1937 година. Малко след това Сергей е замесен в убийството на бивш агент на НКВД – Игнас Райс, и му се налага да напусне страната през юни 1937 година.

Снимка: ТАСС

Снимка: ТАСС

Марина остава сама със сина си Георги (Мур) в една много деликатна ситуация. Френските издания постоянно отхвърлят творбите ѝ, а руските имигрантски вестници и списания не я приемат, защото е жената, а може би ѝ съучастникът, на един предател.

Цветаева спира да пише и това е едно истинско морално самоубийство: „Ясно си представям деня, в който вече няма да пиша стихове – в този ден ще умра“. Освен кризата в личния ѝ живот, Мур, който по онова време е на 14 години, постоянно копнее да се събере със сестра си и баща си и да види със собствените си очи чудесната страна, за която е слушал толкова много. През юни 1939 г. Марина и синът ѝ се качват на кораба, който ще ги отведе до Ленинград. След 17 години извън СССР, прекарани в изгнание и пълна мизерия – първо в Берлин, после в Прага и накрая в Париж, завръщането на Марина Цветаева в родината е бавно и болезнено пътуване към нейната кончина.

През юли цялото семейство най-накрая се събира в Болшево – в лятна къща за агентите на НКВД, в покрайнините на Москва. Там Аля е арестувана, а два месеца по-късно идват и за Сергей – сломена от мъченията, на които е подложена, Аля подписва признание, че и баща ѝ, и тя са работили за френските тайни служби. Въпреки че месеци по-късно Аля се отрича от първоначалните си показания, всичко е напразно. Аля е осъдена на 8 години концентрационен лагер, а Сергей Ефрон е екзекутиран чрез разстрел през 1941 година. Именно по този прибързан и ужасяващ начин Цветаева губи почти цялото си семейство. До нея остава единствено синът ѝ Мур.

На 22 юни 1941 г. Германия напада СССР. Нацистката армия напредва бързо и през юли в Москва започват първите бомбардировки. Марина и Мур са евакуирани в гр. Елабуга, където се настаняват в една селска къща – огромна промяна след европейските апартаменти, в които са свикнали да живеят. В този град, без пари и без работа и без новини от дъщерята и съпруга ѝ, Марина се впуска в една опасна спирала, която синът ѝ Мур описва в дневника си (27 август 1941 г.): „Мама живее в самоубийствена мъгла и не говори за нищо друго, освен за самоубийство. Не прави нищо друго, освен да плаче и да говори за униженията, които трябва да изтърпи… Мама казва – нека всичко бъде изгубено и ще се обеся…“.

Резултат с изображение за марина цветаева

Паметникът на Марина Цветаева в гр. Елабуга, снимка - otzyv.ru

В деня преди тази записка обаче, на 26 август, Цветаева пътува до близкия град Чистопол, където по онова време са се заселили и други евакуирани писатели. Там Цветаева споделя желанието си да получи регистрация и жилище в Чистопол и подава молба за работа в кухнята на писателската столова. Тя сякаш се лъкатуши по границата между живота и смъртта, неспособна да реши дали да продължи да живее в лишения и да издържа сина си или пък да се откаже от всичко и да избере бързия край.

На 31 август 1941 г., неделя, обитателите на къщата, включително синът ѝ Мур, са навън. Марина се възползва от тази възможност и пише три прощални писма. Едното е адресирано до човека, който ще намери тялото ѝ. Моли синът ѝ Мур да бъде заведен до близък до Чистопол град, където живее поетът Николай Асеев. Второто писмо е до Асеев и съпругата му, в което тя ги моли да се грижат за сина ѝ и да приемат сандък, пълен със стихотворенията ѝ, както и няколко нейни произведения в проза (Асееви обаче не се погрижват нито за Мур, нито за наследството на Цветаева). Последното писмо е адресирано до Мур: „... Лудо влюбена съм в теб… Кажи на тати и Аля – ако ги видиш – че съм ги обичала до последния миг и им обясни, че съм попаднала в задънена улица“.

Когато синът ѝ се прибира у дома, той разбира, че майка му е спазила обещанието си. Марина Цветаева се обесва на 48-годишна възраст. Погребана е на 2 август в гробището на Елабуга, въпреки че точното място на гроба ѝ остава неизвестно и до днес.

 

* * *

„Разхвърляни в прахта на магазини,

 (загърбвани преди и занапред),

словата ми, кат‘ драгоценно вино,

знам, все пак ще дочакат своя ред“.

 

Била е права. Днес Цветаева се помни не само на Земята. Астероид 35111, който обикаля Слънцето, също носи нейното име.

 

* * *

Ще умра, без да кажа: Аз бях.

Не скърбя, нито търся виновни.

Има нещо по-важно, разбрах,

от страстта на победи любовни.

Със крило хлопаш в мойте гърди,

млад виновнико, за вдъхновение.

Аз на теб заповядвам: бъди!

Аз — оставам докрай в подчинение.

 

30 юни 1918

 

Източник: „Руски дневник“, Заглавна снимка – youtube.com

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)