Неделя, 21 Юли 2019
Една българска роза за Найден Вълчев (ВИДЕО)

Една българска роза за Найден Вълчев (ВИДЕО)

Днес авторът на стиховете за любимата песен посреща 89-и рожден ден

 

Днес поетът Найден Вълчев заслужава не е една, а цели 89 български рози! Авторът на стиховете за песента, която превърна Паша Христова завинаги в звезда, е роден точно на 30 август 1927 г. Случва се в село Малка Брестница, разположено в Тетевенския Балкан. Учи първо там, после завършва гимназия в Плевен и право в Софийския университет, но предпочита работата с думите върху белия лист, а не в съдебната зала. Дълго време е редактор в списанията „Българския воин”, „Септември”, „Съвременник”, главен редактор е на „Дарители”, председател на Съюза на преводачите в България и дипломат през 90-те години на ХХ век.

Найден Вълчев пише поезия още като ученик. Първото му стихотворение е публикувано, когато е в последния клас от гимназията, а през 1953 г. се радва и на първата си издадена книга – стихосбирката „На южната граница”. Съвсем обяснимо, след трите години в казармата тя е пълна с войнишки стихове. Но през последвалите десетилетия се появяват и книгите „Малка повест”, „Пъстра палитра”, „Северна светлина”, „Лунапарк”, „Синьо цвете, влак, жена”, „Златен август”, „Написано на кленов лист”, „Гигантски слалом”, „Младата луна и старата луна”, „Рай за грешни” и др.

Поетът пише и за деца, но под псевдоним Чик Чирик. Негови са „Българска земя”, „Звъни, звънче”, „Фото Есперанто”, „Жълъдче със шапка”. Автор е и на множество биографични есета за видни българи, сред които Елисавета Багряна, Панчо Владигеров, Ангел Каралийчев, Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Валери Петров, Ивайло Петров, Димитър Вълчев…

Именно с Димитър Вълчев създават песента „Една българска роза” (вижте в приложения видеоклип историята, разказана лично от поета в интервю на журналиста Димитър Цонев, който днес щеше да навърши 57 г.), която и сега звучи по всеки празничен повод от записа на покойната Паша Христова. Найден Вълчев е автор и на стиховете за песните „Някога, но не сега”, „Аз те чаках”, „Тиха вечер” и много други. Негова е и песента от тв сериала „На всеки километър”.

На 89-ия рожден ден на поета Найден Вълчев предлагаме няколко негови стихотворения:

 

ЛЮЛЯКОВА ВЕЧЕР В ЛОВЕЧ


Над Ловеч слиза синя вечер

и сини люляци цъфтят,

и уморени стихват вече

горите, Осъм и градът.

Небето нежно потъмнява.

Изгрява първата звезда

и сякаш с нея се явява

самият Левски над града.

Пристига той от път далечен,

безкрайни друми извървял,

върви насам, сега изсечен

от вечен камък и метал.

И люляците, като хора

накацали по всеки склон,

се свеждат тихо да му сторят

от цяло Българско поклон.

А той върви. Че път го чака.

По комитети. По села.

Зад него стават черни в мрака

старопланинските била,

по стрехите от стари плочи

се стича звездна светлина

и Осъм сабята си точи

под люлякова тишина.

 

ЖЕНА

- Кажи коя е първата жена

на твоите момчешки дни и нощи?

Залезе тя при изгрева си още

С нетрайна романтична светлина.

- Кажи коя е нежната жена,

Която ти все още не забравяш?

- Забравям я. Вълната се смалява,

когато дойде другата вълна.

- Кажи коя е тъмната жена,

която те направи суха пепел?

- Държа един угаснал въглен в шепа

и в него няма капка топлина.

- Кажи коя е вечната жена,

която в теб до края ще живее?

- Не чуваш ли? Тя моя син люлее

със свойта вечна песен: - На-ни-на.

 

ТРАКИЙСКА ФРЕСКА

Спомни си само гробницата стара

и траките. И стария им свят.

И колесницата, която ще откара

патриция към Дантевия ад.

Държат се за ръка. Раздяла.

Със всички ли е винаги така?

На живата

      ръката е изящно бяла.

На мъртвия

       е черна черната ръка.

Среднощна София сега не знае

защо е тих и тъжен Орлов мост.

И чуди се с последните трамваи

ще дойде ли последният въпрос.

Държим се за ръка. Раздяла.

Със всички ли е винаги така?

Обичам те.

Ръката ти - изящно бяла.

Не ме обичаш.

         Черна - моята ръка.

 

МОЛИТВА

Стара църквичко в Несебър,

без камбана и без кръст,

откога се молят в тебе

само бурени и бъз?

Откога стоиш и чакаш

мъжки чизъм, женски ток

да прекрачат за венчавка

преко прага ти висок?

Малка църквичко в Несебър,

разкажи ми в този ден

преживяното от тебе,

предстоящето пред мен.

Ако не с легенди стари,

то с две думички поне.

Но ти само с грак на гларус

Ми отвръщаш - не, не, не.

Снощи влязохме със здрача

среди твоя ням чертог

и душата ми прозрачна

се понесе на възбог.

Стара църквичко в Несебър,

покрив нямаш, а вали.

Ще се моля днес за тебе.

Ти за мен се помоли.

 

Не можем да пропуснем и строфите на една от най-обичаните български песни:

 

ЕДНА БЪЛГАРСКА РОЗА


Добър вечер, приятелю млад,

добър вечер, другарю,

добре дошел във нашия град,

добре дошел във България!

Вземи във този хубав ден

една българска роза от мен -

нека тя да ти разкаже

с ароматния си глас

за Балкана, за морето

и за всички нас.

И когато, приятелю млад,

и когато, другарю,

си тръгнеш ти от нашия град,

си тръгнеш ти от България,

вземи и в този хубав ден

една българска роза от мен -

нека тя да ти напомня

с ароматния си глас

за Балкана, за морето

и за всички нас.

И не забравяй нито ден

тази българска роза. И мен.

Източник на стиховете: www.slovo.bg

 

AFISH.BG


Видео

Свързани статии (по етикет)