Неделя, 21 Юли 2019
Млади македонски писатели посягат към литературната слава

Млади македонски писатели посягат към литературната слава

Два от нашумелите им романи излизат в превод на български

 

Талантливо ново поколение израства в съвременната македонска проза. Съвсем млади автори не само конкурират, при това успешно, утвърдените от години писатели, но печелят литературни награди и много читатели. Сред тях са Фросина Пармаковска (позната и на българските читатели с романа си „Вишнева хроника”), Петър Андоновски, Михайло Свидерски, Ненад Йолдески, Живко Грозданоски, Игор Станойоски, Верче Карафилоска… Сега най-успешните книги на двама от тях излизат на български.

С романа „Очи с цвят на обувки” (издание на „Персей”) роденият в Куманово през 1987 г. Петър Андоновски прави впечатляващия си дебют в модерната македонска проза. Книгата му донася номинация за наградата „Роман на годината”, която печели две години по-късно с творбата си „Тялото, в което трябва да се живее”.

Ема, главната героиня на „Очи с цвят на обувки”, е учителка по литература, чиято мания са чистите мъжки обувки. Когато забележи такива обувки, тя започва да следи собственика им, без да застрашава неговото ежедневие. Бащата на Ема, вече пенсиониран генерал, цял живот е смятал, че добрият генерал е първо генерал у дома и цял живот е издавал заповеди към Ема, една от които е дъщерята да почиства обувките. Оттук Ема развива фетиш към чистите обувки, като неин психологически опит да осъществи идеала за „добрата дъщеря” – перфектното дете на деспотичния баща. Но един ден случайно попада на мъж със съвършено чисти обувки и проследяването му става единственият смисъл на живота й.

Нестор е писател, романът на който е бил погрешно прочетен и интерпретиран по време на комунизма като противодържавен, след което авторът е осъден на шест години затвор. Когато е освободен, Нестор заживява усамотено и в постоянна параноя от тайните служби.

В един момент манията на Ема се сблъсква със страховете на Нестор и ситуацията излиза извън контрол в един финал, достоен за Хичкок.

Още с първия си роман „Бяло и червено” (издание на „Изида”) Михайло Свидерски предизвиква интереса на читателите и специалистите. Познат предимно като поет и преводач, Свидерски изгражда динамичен и драматичен сюжет, в който героите са в постоянно движение и в постоянен конфликт с окръжаващата ги враждебна действителност след Октомврийската революция в Москва, в Киев, в Крим и в Истанбул, така и след скок във времето – през 1950 г. в Битоля и 1951 г. – в югославския концлагер на остров Голи Оток.

Жестоките кръвопролития и братоубийствените политически противопоставяния са в основата на нравствения катарзис на главния герой, от чието име е повествованието. Авторът изследва пораженията върху човешката душевност и върху масовото съзнание, които носят войните и революционните сблъсъци, превърнали насилието и унищожаването на инакомислещите във всекидневна практика. Съпоставките между християнски, буржоазен, комунистически и други форми на морал поставят основния въпрос: как да оцелее физически и духовно индивидът в общество, което е заредено с омраза и антагонизъм. Как под прикритието на висши идеали се извършват престъпления и поругаване на личността?

Разбира се, отговорите трябва да търси всеки, заставайки пред собствената си съвест.

 

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)