Неделя, 21 Юли 2019
Херта Мюлер: Аз правя литература

Херта Мюлер: Аз правя литература

Днес носителката на Нобелова награда за литература навършва 63

 

”Книгите ми описват по необходимост трудни времена, в тях говоря за ампутирани животи в условията на диктаторски режим, за ежедневието на немското малцинство – снишаващо се пред външния свят, но вътрешно автократично – и неговото изчезване вследствие на емиграцията в Германия. Ето защо за много хора моите книги са свидетелства. Но когато пиша, аз не се чувствам като свидетелка. Научих се да пиша чрез тишина и в мълчание. Ето така започна всичко.” - споделя писателката още през 2002 година. А на Нобеловата лекция през 2009-а добавя: “Всяка дума в лицето знае нещо за дяволския кръг и не го казва. Звукът на думите знае, че трябва да мами, защото обектите подлъгват със своя материал, а чувствата – със своите жестове”.

Херта Мюлер е родена на 17 Август 1953 година в немското селце Ницкидроф, в немскоезичната част на Банат. Намира в една от околностите на историческата област Трансилвания в западна Румъния.

След като работи няколко години като преводач, тя е уволнена заради отказа да сътрудничи на Секуритате. Нуждата от работа я принуждава да стане детска възпитателка, което неминуемо се отразява не само на личността ѝ, но и на нейното творчество. Първият си сборник с разкази „Низина“ издава през 1982-ра, а две години по-късно излиза и вторият - “Тягостно танго”. Нецензурираната версия на “Niederung” е публикувана във ФРГ през 1984-та година и печели одобрението на немските критици. В Румъния Мюлер не се радва на слава и през 1987 година тя и съпругът ѝ емигрират във ФРГ.

„Често не се справях с обикновените битови ситуации, не разбирах хумора – опитът ми коренно се различаваше от този на немските ми връстници.” Въпреки трудностите, Мюлер признава, че се е чувствала спасена във ФРГ, докато в Румъния животът ѝ се е намирал в опасност.

Цялата същност на Мюлер е посветена на изкуството да се живее в нечовешки обстоятелства и на психологията на измъчените и мъчителите: за това разказва и романът “По-добре е да не бях срещал себе си днес”, който публикува през 1997 г. Дванайсет години след него излиза и “Вдишване – издишване” - фиктивна автобиография на реален човек, който през 1945 година, на 17 години, попада в съветски лагер в Новогорловка. Този човек е Оскар Пастиор – немскоговорящ поет от румънски произход, който съдейства на Херта за написването на романа. Самата Мюлер в интервю споделя:

„Знаех, че Оскар Пастиор също е бил депортиран и веднъж двамата говорихме за това. Тогава за половин час получих повече информация, отколкото за часове, разпитвайки християни. От този разговор се роди идеята да работим заедно.”

Мюлер е лауреат на много литературни премии в Германия – в частност на Берлинската и Бременската премия, премии на Франц Кафка и премии на Генрих фон Клайст.

„В лоши времена книгите се четат с цел да се разбере истината”, казва тя. В своите произведения, били те есета или романи, Херта свидетелства за начина на живот в условия на диктатура, за тоталитарния режим, за страха, отчуждението, насилието.

През 2009 Мюлер е носител на Нобеловата награда за литература. При връчването ѝ 56-годишната писателка споделя: “Много съм изненадана и все още не мога да повярвам. Не мога да кажа нищо повече в този момент. Хубаво е. Но това няма да промени нищо. Моята вътрешна потребност е писането”.

Мюлер е 12-ата жена, която пречели Нобелова награда за литература, а също 10-ият немски писател, удостоен с престижното отличие.

Сред предшествениците ѝ са Гюнтер Грас, Хайнрих Бьол, Херман Хесе, Томас Ман и др.

 

Заглавна снимка: struteanu.com

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)