Сряда, 30 Септември 2020
Питър О’Тул между актьорството и алкохола

Питър О’Тул между актьорството и алкохола

С осем номинации за „Оскар” и нито една спечелена награда за мъжка роля роденият на днешния ден ирландец е сред каръците в киното

 

На 2 август 1932 г. едва ли някой предполага, че светът се сдобива с един от най-гениалните си актьори. Но е факт, който след време всички ще признаят. На днешния ден преди 84 години се ражда Питър О’Тул – мъжът със завладяващи сини очи и лице, което никога не можеш да сбъркаш. Той е актьорът, останал в историята на голямото кино като неподражаем Лоурънс Арабски, крал Хенри Втори, Дон Кихот, Робинзон Крузо, Тиберий, папа Павел Трети, стария Казанова…

В кадър от филма "Лоурънс Арабски" (1962), реж. Дейвид Лийн

О’Тул е обичано лице не само от екрана, а и от театралната сцена. Завършва британската Кралска академия за драматично изкуство и работи в прочутия театър „Олд Вик” в Бристол. Алкохолизмът обаче го следва навсякъде. През 70-те години на ХХ век дори е на крачка от смъртта, лекари отстраняват надбъбречната жлеза и част от стомаха му. След време се възстановява и продъжава още дълго да играе в киното и театъра.

Питър О’Тул е бил женен двадесет години за уелската актриса Шан Филипс, която го дарява с две дъщери – Кейт и Патрисия. И двете са актриси. Актьорът има и син Лоркан от бившата моделка Карън Съмърфийлд.

Гениален, но карък – така говорят на шега за него във филмовите среди. Въпреки осемте си наминации за „Оскар” за най-добра мъжка роля, ирландецът не получава нито една награда. Компенсацията от американските академици идва едва през 2003-а, когато те решават да въчат на Питър О’Тул почетната статуетка за цялостен принос към световното кино. В началото актьорът отказва подобна чест, но в крайна сметка се появява на церемонията в Лос Анджелис. „Оскар”-ът си „Оскар” – магнит е! А десет години по-късно – на 14 декември 2013-а, завинаги напусна сцената на живота.

 2003 г. - най-сетне с "Оскар".

Спомняме си за ексцентричния актьор с цитати от негови интервюта:

„Професионалното ми актьорство – на сцената и на екрана, ми донесе всенародна слава, емоционална пълнота и материален комфорт. Освен това ме срещна с добри хора, добри партньори, с които делях общата ни актьорска съдба: и възходите, и паденията.”

 „Имах късмет с моите партньорки актриси… Истински шок беше Урсула Андрес, с която играх в „Какво ново, котенце?” (1965). Тя е кървав секссимвол, но е сред най-милите хора, които съм срещал някога. Като майка квачка е – за всички се грижи.”

„Катрин Хепбърн – ето това се нарича потресаваща жена! С никой друг не ми е харесвало да работя така, както с нея. Дори с Ричард Бъртън. Тя не се оплака нито веднъж. Чувате ли ме – нито веднъж!”

„Харесва ми да работя с млади хора – за мен това е хубав ритник по задника.”

„Казах на децата си да избягват театъра, а да ходят на кино и да гледат телевизия.”

“Най-красивите дупета в света се намират в Ирландия. Ирландските жени носят вода в стомни на главите си и влачат мъжете си от кръчмите към къщи. Такива неща правят най-стройните тела в света.”

„Не мога да стоя на светло… Не понасям хубавото време. Идеята ми за небето се простира от една задимена стая в друга.”

„Животът ми се оказа по-дълъг, отколкото можех да предположа. И веднага осъзнах на практика какво е това.”

„Аз съм най-стадният човек. Обожавам добрите компании, но дори и да съм сам, не се чувствам самотен.”

„Алкохълът е най-гадният наркотик. Точно заради това го избрах.”

„Напивал съм се, буйствал съм, какво ли не съм правил… Никога обаче не съм си мислил, че това може да ми навреди или дори да ме унищожи. Оказах се прав.”

„Кога осъзнах, че съм Бог? Ами като се молех и разбрах, че разговарям сам със себе си.”

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)