Понеделник, 14 Октомври 2019
„Треска за злато”, или какво предрича Айнщайн на Чаплин

„Треска за злато”, или какво предрича Айнщайн на Чаплин

“Това е филмът, с който искам да бъда запомнен”, казва гениалният кинорежисьор

 

Има много добри филми. Великите обаче са малко. „Треска за злато” не е просто класика. Това е велик филм, който вече 94 години не излиза от класациите за върховете в световното кино. Филмови експерти дори го определят като една от двете наистина гениални комедии, редом с „Генералът” (1927) на Бъстър Кийтън.

Първата прожекция на „Треска за злато” се е състояла именно на днешния ден, на 26 юни 1925 г. А Чарли Чаплин завинаги записва името си в златните страници на световната филмова история като негов баща – автор на сценария, режисьор, продуцент, монтажист, участник в създаването на музиката и изпълнител на главната роля. “Това е филмът, с който искам да бъда запомнен”, казвал навремето Чаплин. И сбъдва желанието си.

Днес „Треска за злато” е сред еталоните за правене на комедия. Филм, в който тъмната страна на човека е перфектно претворена в гениални образи. А сцените с танцуващите хлебчета и сготвените обувки и досега остават ненадминати.

Ето малко любопитни факти за „Треска за злато”, които може би не знаете:

- Докато монтирал, Чаплин променил филма цели 27 пъти, преди да стигне до окончателния му вариант.

- Заснетият материал също е 27 пъти по-дълъг от завършения филм.

- В „Треска за злато” има и грешки. Една от тях е в епизода, в който Чаплин се бори с глада: взема ножа от масата и го скрива на безопасно място, но в следващия кадър ножът си лежи на масата.

- През 1942 г., след като киното „проговаря”, Чаплин прави нова версия на „Треска за злато”, в която добавя музика и авторски текст, който чете сам. Решава, че това вече е истинският филм и забравя да се погрижи за опазването на оригинала от 1925 г., който едва след десетилетия бива възстановен.

- В музиката към филма са използвани откъси от творби на Римски-Карсаков, Чайковски, Брамс.

- През 1956-а Чаплин прави нова редакция, като променя части от дикторския текст.

- Това е единствената няма комедия на киногения, заснета по предварително написан сценарий и точно определен план.

- Чаплин вижда в главната женска роля Лита Грей, но по време на предварителната подготовка любовта им става все по-бурна, тя забременява и му се налага да търси друга актриса. Така открива Джорджия Хейл.

- Снимките на началния епизод са направени в Сиера Невада. За целта са наети 2500 миньори, които пред камерата се превръщат в златотърсачи. Въпреки невероятния студ, Чаплин държи всички кадри да бъдат перфектно изпипани. Понякога се стига до 25 дубъла. Останалите снимки са направени в студио.

- Техническият екип изпробва няколко метода за имитиране на сняг. Почти целият материал е презаснет два-три пъти с „различен сняг”. Използвани са комбинирани снимки и специални ефекти (напр. превръщането на героя в кокошка).

- По време на много прожекции (напр. в кино „Капитол” в Берлин) зрителите изпадат във възторг от „Танца на хлебчетата” и се налага епизодът да бъде върнат и пуснат втори път.

- През 1953 г. филмът е обявен за Национално богатство на САЩ. 

- През 1998-а е класиран на 74-о място в „Топ 100 на най-добрите американски филми от изминалия век”.

- През 2000 г. заема 25-а позиция в „Топ 100 на най-смешните американски филми”.

- Алберт Айнщайн много харесва филмите на Чаплин. Веднъж му изпраща следното писмо: „Вашият филм „Златна треска” е разбираем за целия свят, а вие непременно ще станете велик човек. Айнщайн” На което Чарли отговаря: „Аз повече се възхищавам от вас. Никой в света не разбира вашата Теория на относителността, но вие все пак станахте велик човек. Чаплин”

На заглавната снимка – Чарли Чаплин в кадър от „Треска за злато”

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)