Сряда, 24 Октомври 2018
„Ако искаме да създадем нов свят, материалът за него е налице. Предишният също е създаден от хаоса.”

„Ако искаме да създадем нов свят, материалът за него е налице. Предишният също е създаден от хаоса.”

Антъни Куин, роден преди 103 години, умееше да внесе ред в хаоса в рамките на всеки свой филм

Той поставя началото на актьорската си кариера през 1936 г., когато участва в пиесата „Чисти легла“ заедно с кинозвездата Мей Уест. След тази изява режисьорите и продуцентите от Холивуд забелязват младия актьор. Режисьорът Сесил Демил дава обява във вестника, че търси индианци за филма „Човекът от равнината“. Ролята е малка, но на снимачната площадка Антъни Куин се запозава с дъщерята на Демил - Катрин, и се жени за нея през 1937 г. До 1947 г. Куин изиграва второстепенни роли (обикновено на злодеи от етнически произход - индианци, хавайски вождове, филипински революционери, китайски наемници и арабски шейхове) в над 50 филма. Той се връща на Бродуей, където играе Стенли Ковалски в пиесата на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание“.

В началото на 50-те Куин отново се връща в Холивуд. Големият му пробив идва през 1952 г. с участието му във филма на Елия Казан „Вива Запата!“ (Viva Zapata!), където играе редом с Марлон Брандо. Куин получава „Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля“ за ролята си на брата на Сапата, с което става първият американец от мексикански произход - носител на наградата. В следващите години участва в няколко италиански филма, като ролята му в „Пътят“ (La Strada) на Федерико Фелини през 1954 г., където си партнира с Джулиета Мазина, се счита за едно от най-добрите му изпълнения.

През 1956 г. Антъни Куин печели втори „Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля“ за въплъщението си в образа на художника Пол Гоген в биографичния филм на Винсенте Минели „Жажда за живот“ (Lust for Life). Същата година се снима в „Парижката Света Богородица" с Джина Лолобриджида. Филмът, който му донася първата номинация за „Оскар за най-добра мъжка роля“, е Wild Is the Wind от 1957 г. на режисьора Джорж Кюкор и с участието на Ана Маняни. През 60-те кариерата му в киното преживява възход с редица забележителни роли във филмите „Оръдията на Навароне“ (The Guns of Navarone, 1961 г.), „Лорънс Арабски“ (Lawrence of Arabia, 1962 г.) и „Реквием за един боксьор“ (Requiem for a Heavyweight, 1962 г.) с реж. Ралф Нелсън. Големият успех на „Зорба гъркът“ (Zorba the Greek) на Михалис Какоянис през 1964 г. му носи втора номинация за „Оскар за най-добра мъжка роля“. През 1969 г. отново си партнира с Ана Маняни в „Тайната на Санта Виктория“ (The Secret of Santa Vittoria), като и двамата са номинирани за „Златен глобус“ за ролите си във филма.

В началото на 70-те участва и в телевизионния сериал The Man and the City. През 1983 г. отново се въплащава в образа на Зорба Гърка за 362 представления на Бродуей, в музикалната адаптация на филма - „Зорба“. Продължава да работи и през 90-те години, с участия във филми за киното и телевизията.

Всяка негова роля е завладяваща и запомняща се. Старецът и Голямото кино – Антъни Куин вероятно сънува своите лъвове сред небесните ловни полета.

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)