Четвъртък, 23 Ноември 2017
"Не можах да разбера дали съм пилот, който играе, или актьор, който се състезава"

"Не можах да разбера дали съм пилот, който играе, или актьор, който се състезава"

На 7 ноември 1980 звездата Стив Маккуин се покланя за последен път на живота

Шест месеца след неговото раждане (24 март 1930 г.) баща му - Уилиам Маккуин, го изоставя. Заминава, без дори да остави адреса си. Стив цял живот се опитва да го открие и намира следите му три месеца, след като баща му е вече мъртъв. Майка му, която е напълно алкохолизирана, умира на 50-годишна възраст.

Стив е отгледан от чичо си в Мисури. Един ден 12-годишнoтo момче събира целия си живот в един куфар и без напълно да е осъзнал какво прави, се озовава в Лос Анжелис. Замесва се в уличните среди и не се интересува от училище. Паветата са неговaтa школа. Пътят на дребните престъпления и лошите компании го отвежда в изправителен дом за малолетни престъпници "Шино" в Калифорния. Днес на входа на тази сграда има паметна плоча, на която пише "Когато Стив Маккуин пристигна тук, той беше дете с проблеми, когато си тръгна беше мъж...".

Любовта, която толкова много му е липсвала като дете, той ще преоткрие много години по-късно в обожанието на хилядите му почитатели.

На 16 години той отплава с кораба "СС Алфа". Преди да се завърне в САЩ, минава през Куба и Доминиканската република.

През април 1947 г. се записва във флотата, където служи три години. За уточнение той прекарва четирийсет и един дни в карцера. Изкупва вината си по-късно, когато се хвърля в арктически води в океана, за да спаси живота на петима моряци.

На 17 години Стив е герой. Той е вече мъж, всичко е видял и всичко е разбрал. За да оцелее, опитва всякакви занаяти. Месар в Канада, миньор, телевизионен техник, хамалин... Тръгва от най-ниското стъпало, откъдето можеш само да се изкачваш.

В Ню Йорк се записва на театрални курсове.

През 1955 г. среща актрисата Нийл Адамс и изживява любовта от пръв поглед. Двамата се женят няколко месеца по-късно. Стив е безработен актьор. Нийл му намира агент, изплаща дълговете му и му ражда две деца - Тери и Чад. Той обожава децата точно толкова, колкото ненавижда възрастните. Започва неговият път към успеха, който той е решен да измине на всяка цена.

Стив върши по малко работа тук и там, докато не го ангажират за първата му по-сериозна роля. Годината е 1956, филмът "Някой там горе ме харесва" (Somebody up there likes me). Партнира му Пол Нюман, който вече е звезда. Ролята му на Джош Рендал в телевизионния сериал "Търси се жив или мъртъв" (Wanted dead or alive) прави Стив богат и известен. Следват филми, които вече са легендарни: "Великолепната седморка", "Голямото бягство" - 1960 г. (The great escape), "Момчето от Синсинати" - 1965 г. (The Cincinnati kid), "Пеперудата" - 1973 г. (Papillon). Сякаш по съдбовна случайност той играе роля на мъже, които се опитват да оцелеят във враждебно настроено общество.

Най-после Стив е признат в обществото, което дълго време го е отхвърляло. Той не обича да дава автографи, отказва интервюта и не приема светските условности. Сякаш се разбира по-добре с предметите, отколкото с хората. Колекционер до дъното на душата си, Маккуин притежава сбирка от 210 мотоциклета, 55 автомобила и 5 самолета! При това той предпочита старите, открити аероплани, които пилотира сам с кожена каска и огромни очила. Той прекарва толкова време с любимите си машини, че поставя легло в хангара, където понякога нощува. Той обича двигателите, изцапаните в машинно масло ръце, бирата, гърления смях и жените.

С Фей Дънауей в "Аферата "Томас Краун"

Жените! За да се убеди че все още е съблазнителен, той се нахвърля на всяка жена, която попадне в полето му на действие. Всичко му е позволено. Той е звезда. Постоянните му изневери не му пречат да бъде патологично ревнив към жена си. Когато тя му признава за кратката си авантюра с Максимиан Шел, той изпада в изстъпление и едва не я убива.

На снимки Стив не желае дубльори. Той изпълнява всички каскади сам. Ако не беше станал кинозвезда, той вероятно щеше да бъде шампион от Формула 1. Или пък прост механик, кой знае. "Да играеш в киното, е като да пилотираш. Трябва процес на голяма концентрация, като да сглобиш парченца счупено стъкло дълбоко в себе си. Това е много мъчителен процес", казва Стив.

По време на снимките на "Бягството" (Тhe getaway) той среща Али Мак Гроу. Брюнетка със стегнат задник, "точно каквито ги предпочита". Тя е на 34 години и не устоява дълго време на мъжествения му чар. Наполовина хулиган, наполовина каубой, той я отвлича от съпруга й - Боб Еванс, без никакви скрупули. "Още щом видях Стив за първи път, усетих че той силно ме привлича като мъж. Въпреки че жестоко ме тормозеше. За мен той въплъщаваше едновременно опасност и сигурност. Имах чувството, че докато съм с него, не може да ми се случи нищо", изповядва се Макгроу.

С Али Мак Гроу

Стив и Али се женят на 12 юли 1973 г. Тя взима за мъж луда глава, милиардер, играч на покер, хулиган, с безумна страст по моторите. Той се жени за звездата от "Любовна история".

"Живеехме като отшелници. Той беше болезнено ревнив - разказва тя. - Правеше ми сцени за всичко. Нямах право да се гримирам, да се виждам с приятелите си. Бях в абсолютно подчинено положение. Приемах всичко от страх да не ме напусне."

Стив все повече се затваря в себе си, обгърнат от облаци марихуана и неотменно с бира в ръка. Той прекарва цели седмици втренчен в телевизора, без да излиза от къщата си в Малибу. Вбесява се от успехите на Али, след като вече е разбил кариерата на първата си жена. Отново започват постоянните изневери.

През 1977 г. Али взима решение да се завърне към киното. Стив изпочупва всичко в къщата им и поисква развод. Същата година по време на снимките на "Ловецът" (The Hunter) разбира че е болен от рак на белия дроб. Той престоява няколко седмици в болница в Лос Анжелос и излиза от там с брада, която го прави неузнаваем. Лекарите са отрязали половината от белия му дроб и той е уверен, че се е спасил. Завръща се в Малибу, където го очаква третата му жена, 25-годишната манекенка Барбара Минти.

В този труден момент Стив се обръща към религията. "Ходехме заедно на църква - разказва синът му Чад. - На връщане се отбивахме да пием по една бира."

Няколко месеца по-късно той е принуден да прекъсне пътешествие по море с Барбара заради ужасни болки. Лекарите му дават няколко седмици живот. Той постъпва в клиниката Санта Роза в Мексико, където му преливат кръв от собствения му син Чад, който е с неговата кръвна група. Стив Маккуин, който прекара целия си живот на ръба на опасността и неведнъж по чудо избегна смъртта, който обичаше повече от всичко скоростта и опасността, умря в леглото си в Мексико на 7 ноември 1980 г. Тялото му е изгорено и прахът му е разпръснат в Тихия океан. Той се разкъсваше от съмнения и гняв. "Животът е една голяма шашма", казваше Стив. Болестта, която го уби, може би беше една огромна ярост към живота, която отново се надигна в него. 

Той не беше светец. Понякога дори се превръщаше в демон, но щом се появеше на екрана, и магията ставаше. Чарът му беше неустоим. Независим, понякога брутален, мълчалив и особен, Стив Маккуин постигаше странна смесица от безгрижие и твърдост. Дон Сигъл, който го режисира в "Адът е за герои" (Hell is for heroes), разказва, че му се е налагало да му бие шамари, за да го накара да се разплаче пред камерата. Той дишаше най-леко по време на опасност. Много се опитаха да го имитират. Никой не успя. Може би просто не бяха страдали достатъчно?

Невъзможно е да забравим подигравателната му усмивка от "Аферата "Томас Краун". Той се роди звезда, а не се превърна в такава. Затова продължава да обитава звездния небосклон на най-добрите в историята на киното.

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)