Сряда, 20 Ноември 2019
Лорънс Оливие: Ако си актьор, трябва да го докажеш

Лорънс Оливие: Ако си актьор, трябва да го докажеш

Преди актрисите се стараеха да станат кинозвезди, а сега кинозвездите се стараят да станат актриси, казва приживе един от най-пленителните актьори на всички времена

 

На днешната дата, 22 май, през 1907 година е роден един от най-великите актьори и режисьори, записал със златни букви в историята и на театъра, и на киното своето име не само на блестящ изпълнител и оригинален интерпретатор на безсмъртни шекспирови образи като Ричард III, Хамлет, Отело и други, но и като великолепен кинорежисьор, заснел някои от най-добрите екранизации по Шекспир.

Безспорно постижение и отличителна особеност в актьорския почерк на Оливие е съчетанието между разкрепостеността и емоционалността на американската театрална школа с безупречното владение на тялото и гласа, характерни за английската театрална традиция. Благодарение на своето безгранично въображение, Оливие като актьор винаги е успявал да намира нестандартни решения.

През 1924–1925 г. изкарва курс по актьорско майсторство в оксфордската школа по дикция и драматично изкуство. На тридесет години вече е водещ изпълнител на шекспирови роли в прочутия театър „Олд Вик”.

Световната слава обаче идва с филмите „Хенри V”, „Хамлет” (награда Оскар, 1948) и „Ричард III”, на които е едновременно и режисьор, и изпълнител на главните роли. Впрочем Лорънс Оливие е номиниран общо 10 пъти за Оскар като актьор, но е печелил престижната статуетка само веднъж – през 1949 г. за ролята си в „Хамлет”.

Сред най-запомнящите му превъплъщения в Шекспирови екранизации е и това във филма на Орсън Уелс „Среднощни камбани” (1966), известен още и под заглавието Фалстаф.

Сред филмите, в които е участвал, се открояват също „Брулени хълмове” (реж. Уилям Уайлър, 1939), Ребека (реж. Алфред Хичкок, 1940), Спартак (реж. Стенли Кубрик, 1960), „Sleuth”(реж. Джоузеф Манкевич, 1972), Маратонецът (реж. Джон Шлезинджър,1976) и „Момчетата от Бразилия”(реж. Франклин Шафнър, 1978).

Лорънс Оливие се е женил три пъти. С първата си съпруга Джил Езмънд живее от 1930 до 1940 и има едно дете. През 1940 г. се жени за актрисата Вивиан Лий, прославила се само година по-рано с изпълнението на главната роля в „Отнесени от вихъра”. И този брак не е от най-сполучливите, въпреки продължителността му от 21 години. Двамата обаче често играят заедно на сцената. Снимат се и във филма „Лейди Хамилтън” (реж. Александър Корда, 1941).

Третият брак на Оливие е също с актриса – не по-малко прочутата от него Джоан Плоурайт.

През 1947 г. Оливие получава рицарско звание и оттогава е наричан „сър Лорънс Оливие”. През 1962 г. е назначен за директор на Националния шекспиров театър. Оливие е първият актьор, получил пожизнено перство през 1970 г., когато получава званието барон Оливие Брайтънски. През 1982 г. излиза неговата автобиография „Изповеди на актьора” (Confessions of an Actor). Умира в своя дом в Стейнинг (Западен Съсекс) на 11 юли 1989 г.

 

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)