Събота, 17 Ноември 2018
Сиянието на Роми Шнайдер

Сиянието на Роми Шнайдер

Актрисата, която обичаше живота с отворени очи в търсене на любовта

 

Една от иконите на киното Роми Шнайдер се ражда на 23 септември 1938 г. във Виена в семейство на актьори. На 15 годишна възраст започва професионалната си кариера с участие във филма „Когато белият люляк цъфне отново“. Тази нейна първа роля е посрещната с одобрение от всички в гилдията. На следващата година получава роля в австралийски филм. Кариерата ѝ се изстрелва силно напред с ролята ѝ на Сиси, прочутата австрийска императрица. След това творческият път на актрисата я отвежда във Франция.

Дълги години работи с едни от най-добрите френски режисьори и се снима в емблематични филми като „Влакът“ и „Невинните с мръсни ръце“. Печели много филмови награди. Първата от тях е за изключителното ѝ изпълнение в „Най-важното нещо: любовта“ – това е наградата „Сезар“, която е европейския „Оскар“.

Резултат с изображение за romy schneider alain delon

С една от големите любови в живота ѝ - Ален Делон

За жалост Роми Шнайдер е намерена мъртва в апартамента си през 1982 г. на 43-годишна възраст. На нейно име през 2000 г. Гемания отпечатва пощенски марки. През 1990 г. е учредена австрийската награда „Роми“, а през 1984 г. – френската филмова награда „Роми Шнайдер При“. Филмовата индустрия в Европа така и не успява да запълни празнината, оставена от незабравимата Роми Шнайдер, която показа на света какво означава актьорско майсторство и колко безценна е семплата красота. В нейна памет испанският режисьор Педро Алмодовар създава филма „Всичко за майка ми“.

На 29 август 1979 година е премиерата на „Сияние за жена“ (реж. Коста Гаврас) – екранизация по едноименния роман на Ромен Гари. В него Роми Шнайдер си партнира с големия Ив Монтан.

Резултат с изображение за clair de femme

 Ив Монтан и Роми Шнайдер в "Сияние на жена", 1979 г.

 

Предлагаме ви цитати от тази невероятна история за любов:

„Истината е, че животът ни бе захвърлил в канавката и единия, и другия, а това винаги се нарича среща.“

„Толкова жени съм познавал през живота си, че тъй да се каже, винаги съм бил сам. Твърде много значи, ни една.“

„Някои мигове имат памет.“

„Нямах и най-малкия шанс да се отърва сам и причината бе съвсем проста: прекалено много бях обичал, за да съм все още способен да живея от само себе си. Това бе абсолютна, органична невъзможност и всичко, което ме правеше мъж, бе у една жена.“

„За да обичаш, не е достатъчно да обожаваш.“

„Няма стари чанти, това са истории без любов.“

„Днес човек вече няма нужда от причини да живее, всички живеят ей така, за едното нищо.“

„Има неподходящи срещи, това е всичко. И на мен се е случвало. На теб също. Как искаш хора да разпознават истинското от фалшивото, когато умират от самота? Срещаш някого, опитваш се да го направиш интересен, измисляш го изцяло, обличаш го глава до пети в качества, затваряш очи, за да ги видиш по-добре. Ако е красив и тъп, намираш, че е умен; ако той те намира за тъпа, се чувства умен; ако забележи, че гърдите ти са увиснали, те намира за индивидуална; ако започнеш да усещаш, че е мекотело, си казваш, че трябва да му помогнеш; ако е невежа, ти пък знаеш за двама; ако иска да го прави през цялото време, си казваш, че те обича, а ако няма склонност към това, си казваш, че не това е важното; ако е стиснат, значи е прекарал бедно детство; ако е темерут, си казваш, че е естествен и продължаваш така, със зъби и нокти да отричаш очевидното, а то ти се вре в очите и ей това се нарича проблеми на двойката, проблемът на двойката, когато вече не можете да се измисляте един-друг и тогава настъпва скръбта, злобата, омразата, отломките, които се опитвате да залепите заради децата или просто защото предпочиташ да си в лайната, само не сама.“

„- Обсебваща ли съм?

– Ужасно. Когато не си тук.“

„Не с всички истини може да се живее. Често в тях няма парно и човек може да пукне от студ.“

„Хората забравят, че онова, което преживяват, не е смъртно.“

„Не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното.“

„Ние сме прекалено слаби, за да можем да си позволим да бъдем победени.“

„Тогава ти си тук и има сияние на жена. Може би други мъже могат да живеят другаде, не и аз.“

„Говоря ви за една щастлива липса на оригиналност, защото щастието няма какво повече да измисли. Нищо от онова, което ни свързваше, не беше само наше, нищо не беше различно, изключително, имаше дълготрайност и вечност, имаше двойка, бяхме по-стари от човешката памет. Не мисля, че има щастие, което да няма все същия вкус от незапомнени времена. Хляб, сол, вино, вода, хладина и огън, двама сме, и всеки е земя, и всеки е слънце.“

„Кой би се осмелил да ти каже, че честта, мъжествеността, смисълът и смелостта да бъдеш мъж е една жена?“

„Загиваме от слабост, а това позволява всяка надежда. Слабостта винаги е съществувала поради въображението. Силата никога нищо не е измислила, защото смята, че си е самодостатъчна. Все слабостта е гениална. Мракът сигурно се е опулил, когато хората за пръв път са му драснали клечка.“

„Виждали ли сте по улицата много възрастни неразделни двойки, които се държат един за друг, докато вървят? Това е то да гориш. Колкото по-малко е останало от единия, толкова повече остава от двамата.“

 „Много по-трудно е човек да говори за двойките, които остаряват в нежност, а те са най-красивите ни победи.“

„Когато човек е обичал една жена с отворени очи, с всичките си утрини, с всички поля, гори, извори и птици, разбира, че все още не я е обичал достатъчно и че светът е само началото на всичко, което остава да направите.“

„Смисълът на живота има вкус на устни.“

„Хората винаги пълзят един към друг.“

„Да обичаш, е приключение без карта и компас, където може да се изгубиш единствено от предпазливост.“

„Когато крещим от самота, винаги крещим от обич.“

„Винаги има празни, кухи моменти, човек не може да е щастлив непрекъснато.“

„Мълчанието обича нашите крясъци, те го обгръщат особено сполучливо.“

 

На заглавната снимка - Роми Шнайдер във Венеция, 1957 г. 

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

  • „Митът е само една фасада, един ореол…”

    Понякога ореолът се превръща в трънен венец и великолепната актриса Роми Шнайдер пада под тежестта му – на 43 години. Тя остава мит в историята на киното и обич в сърцата на близките си, сред които е голямата й любов Ален Делон

  • "В живота си не умея нищо, но в киното мога всичко"

    35 години светът живее без Роми Шнайдер. AFISH.BG ви предлага писмото на Ален Делон до Роми, което не само почти разказва тяхната любов, но е считано за един от любовните шедьоври на всички времена.

  • Ален Делон: Ти ме обичаше, аз те обичах...

    Днес актьорът навършва 81. Отбелязваме рождения му ден с писмото му до голямата му любов – Роми Шнайдер