Петък, 14 Декември 2018
Честит празник, художници-почти вълшебници!

Честит празник, художници-почти вълшебници!

Честити ръцете и палитрите ви, платната и гваша, сухите игли и акватинтите! Рисувайте света такъв, какъвто искаме да бъде! А нека всички прочетем кратката изповед на един от най-големите ни съвременни художници Петър Мичев-Педро

 

ЗАЩО СЕ ПРАВЯ НА ХУДОЖНИК...

През изминалия век в изкуството и живота имаше твърде много агресия и враждебност. Поради това съм обещал, че ще рисувам за любов и единство. За единство между всички хора, раси, религии, човек и природа, както и за толерантност между богатите и бедните. За мен това не е абстрактна идея, а моето дълбоко чувство и вяра. Като хора трябва да помним някои много прости неща като радост, сълзи, щастие... Ето защо времето в моите картини се отразява от спокойствието.

Историята и паметта на човечеството се събират на едно място. Моята картина е послание към всички хора, които се нуждаят от любов и красота. Това, което всеки ще види в тях, вече се е случило, случва се в момента, или ще се случи в бъдеще. Тези образи са вдъхновени от паметта на човечеството и най-чистите вибрации, които хората изпитват. Тези картиниte са като деца за мен и затова съм благодарен, ако те носят радост и удовлетворение. За мен живописта е форма на мислене. Това е начин на живот. Мисията е невъзможна да се откаже. Живопистa е спасение за моята грешна душа...

1993 Paris Franse

Този стейтмънт съм го писъл в далечната 1993 година ..и досега вярвам че трябва да остана такъв какъвто бях...

© Петър Мичев

AFISH.BG

 

Свързани статии (по етикет)