Петък, 20 Април 2018
Художникът и херцогинята – легендата, превърната в символ на вечната и побеждаваща любов

Художникът и херцогинята – легендата, превърната в символ на вечната и побеждаваща любов

190 години от смъртта на Франсиско Гоя – последният от старите майстори и първият от модерните

Едни от най-известните картини на Гоя са „Голата Маха” и „Облечената Маха”. Дълги години се предполага, че модел за платната е дългогодишната любовница на художника херцогиня Алба.

Коя е херцогиня Алба и как протича връзката между нея и художника? Доня Мария дел Пилар Тереса Кайетана, тринадесетата херцогиня де Алба, се омъжва на тринадесет години за определения от близките й годеник. Това е деветнадесетгодишният дон Хосе Алварес де Толедо Осорие Перес де Гусман ел Беуно, единадесети маркиз де Виля-Франка, който е влюбен само в музиката и постоянно страда от измислени болести. Дон Хосе умира през 1796 година, двадесет години след женитбата си. Гоя рисува портрета му една година преди да почине. На него той се е облегнал печално на клавесина си. Според брачния договор 33-годишната вдовица запазва цялото придобито имущество, независимо къде и с кого живее. Самата фамилия Алба е сред най-богатите в Европа. По брой на имоти и други имущества тя си съперничи с някои монарси, включително и с испанските Бурбони. Дядото на Мария Тереса бил посланик във френския двор, човек от високо потекло. Той имал на постоянно разположение един шут, който се стремял да го развесели. Огромната мъка на испанския благородник се състояла в това, че нямало кой да продължи името му. Неговият син починал рано и му оставил само дъщеричката си, Мария Тереса. Тя била единствена потомка на рода Алба. По-късно нямала деца с дон Хосе.

„Голата Маха”

Внучката израства, благодарение на грижите на своя дядо. На нейната майка – доня Мариана де Силва, било забранено да се меси във възпитанието на момиченцето си. Причината се криела във факта, че доня Мариана имала безгрижен характер, обичала шумния живот, неверните любовници и прекарвала свободното си време в компанията на блестящи бохеми. Бъдещата херцогиня де Алба взема от дядо си независимия му характер, а от майка си нейното презрение към условностите.

Когато среща за първи път Франсиско, тя е на тридесет и три години, а той на четиридесет и девет. Маестрото вече е поразен от тежката си болест – загубва завинаги слуха си и претърпява лек инсулт. Според описанията на неговите страдания от съвременниците му, учените твърдят, че мозъкът му е бил засегнат от сифилис, довел го до пълна глухота. Според други, с подобно венерическо страдание той не би доживял до 82 години. Каквато й да е била болестта му, тя го карала да мисли често за смъртта и да споделя в писма до приятели, че се чувства ужасно стар. По това време художникът има всичко – почести и постоянна заплата от кралския двор, двама сина и много ухажорки. Гоя, който никога не е бил безразличен към женската красота, мечтае за тих и спокоен живот, в който да направи равносметка на изминалия път и да открие у себе си сили за нови творчески планове.

„Облечената Маха”

Изследователите на творчеството му изтъкват единодушно, че "тромавият мечок" и "грубоват селянин" се променя до неузнаваемост, когато застане до която и да е жена. За него тя е символ на светлина и живот. Затова той често рисува своите женски модели по-хубави, отколкото са. На четиридесет и девет години, тормозен от нечовешко главоболие и ужасни видения, Гоя почти забравя и връзката си със своята покровителка и интимна приятелка херцогиня де Осуна. Всички тези жени - от народа и от висшата аристокрация, никога не са се оплаквали от лошото му държане, от грубости или от тиранични кризи на ревност.

Когато влиза в живота на Гоя, Мария Тереса има също свое минало. То е изпъстрено с много шумни скандали и е пълно с абсурди. Съвременниците й си спомнят, че от време на време се обличала в дрехите на някоя своя камериерка и отивала да се весели сред народа.

Мария Тереса има собствени тореадори, с които съперничи на херцогиня де Осуна, а с роклите и бижутата си - на кралицата. С помощта на огромното си богатство, тя мечтае и мечтата й безпрепятствено се реализира. Дяволита и сантиментална, свръхчувствителна и нестандартна, тя поразява своя свят и го презира. Херцогиня де Алба обича тореадорите, танцьорите, самоуверени в своята мъжественост красавци. Интелектуалците не я привличат, още по-малко начумерени и болнави застаряващи мъже като Гоя. Лекомислената на пръв поглед херцогиня е смаяна от силата, която той излъчва. У него й харесва и гордият му характер, и страстта му към всичко, с което се захваща. Четири месеца след смъртта на съпруга си тя кани художника да се настани в нейния дом в Санлукар, на брега на Гуадалкивир, където тя прекарва месеците на своя траур. Тук маестрото се счита за нещо като принц-съпруг. Това не скандализира двамата в обществото.

Автопортрет на Гоя

През този период художникът създава два нейни портрета. На първия херцогинята сочи с пръст името на Гоя, очертано върху пясъка, вместо подпис. На втория върху пръстена на безименния й пръст, на мястото на камъка фигурира името де Алба, а върху пръстена, украсяващ изправения й показалец, стои името де Гоя. Когато се връща в Мадрид, маестрото е отново болен и обхванат от натрапчивите си видения. Той видимо се отегчава от херцогинята, но се радва, когато тя идва в ателието му единствено, за да гримира нейното лице.

Скандалът с нарисуваната от художника гола жена продължава чак до двадесети век. И то най-вече, защото дълго и погрешно са предполагали, че изписаната красавица е херцогиня де Алба и че Гоя е искал да разкрие пред целия свят, че тя е негова. Според историците на изобразителното изкуство, легендата явно е породена от факта, че дамата е купила от художника "Голата Маха" и "Облечената Маха", за да отклони погледа на Инквизицията от тях.По времето на Гоя все още е в сила декретът, който наказва с глоба и изгнание всеки художник, който рисува голи тела. Изкуствоведите изтъкват, че това е жена от народа, с която творецът не е изпитвал никакво стеснение. Легендата разказва, че когато маестрото приемал в ателието си де Алба и си позволявал волности, той винаги закривал с покривало статуята на Богородица дел Пилар. Връзката между Франсиско и красавицата постепенно изтънява, но и двамата запазват взаимните си чувства на обич и уважение.

На 28 юли 1802 г. Мария Тереса, тринадесетата херцогиня де Алба, умира при крайно загадъчни обстоятелства. В продължение на три дни тя е поразена от някакво заболяване, от което не идва в съзнание. Близките й са убедени, че е отровена, тъй като не се е ползвала със симпатиите на кралицата. Херцогинята оставя след смъртта си две предизвикателства срещу обществото: мистерията за своя край и своето завещание. От завещанието се разбира, че тя е разпръснала огромното си богатство в щедри дарения. След нейния край Гоя отново е сломен, тъй като за него тя е повече от покровителка и любовница.

Надживяло времето, обстоятелствата, живота и смъртта, името на Гоя остава завинаги свързано с обаятелната херцогиня де Алба – символ на вечната и побеждаваща любов.

AFISH.BG