Сряда, 20 Ноември 2019
„Винаги съм бил против артистичния ексхибиционизъм”

„Винаги съм бил против артистичния ексхибиционизъм”

Георги Божилов – Слона е един от най-изтъкнатите български майстори на четката. На 30 май 2001 г., на 66-годишна възраст, Божилов загива в автомобилна катастрофа на път от Бургас за Царево, където е трябвало да присъства на откриването на своя изложба.

Георги Божилов – Слона е един от най-изтъкнатите български майстори на четката.

През 1959 г. завършва ВИИИ „Н. Павлович“ специалност декоративно-монументална живопис в класа на проф. Георги Богданов. През същата година участва в Първото международно биенале на младите художници, проведено в Париж. От 1960 г. участва в общи художествени изложби на СБХ.

Портрет на Катя Паскалева

Приживе прави над 25 самостоятелни изложби в България и чужбина: в СССР, Турция, Полша.


Заедно с Енчо Пиронков, Димитър Киров, Йоан Левиев, Колю Витковски, Христо Стефанов и Бояджана, Слона е един от художниците от така наречената „Пловдивска школа от 1960-те“.

Основните му работи са в областта на кавалетната живопис, жанровете портрет, пейзаж и фигурална композиция. Създава и някои монументални приложни творби за институции в родния си град — стенопис в Народната библиотека „Иван Вазов“, мозайка в Централната поща, сграфито при Художествената галерия в Стария Пловдив.

Носител е на награда на СБХ през 1964 г. и на званието „Заслужил художник“ през 1979 г. През 1980 г. издателство „Български художник“ публикува книга на изкуствоведката Аксиния Джурова, посветена на творчеството на Слона.

Зад сухите фактологични справки стои животът на един пъстър като картините си човек, на един бохем в най-изтънчеия смисъл на това понятие, на една любов, която се носи като легенда. Прекрасната любов с актрисата Катя Паскалева – избухнала като огън и опожарила еснафския псевдоморал във времена, в които такива страсти са охулвани, дамгосвани и тайно пожелавани от несмеещите да ги изживеят открито. Десет години двамата живеят заедно и неразделно. „Най-хубавите години в моя живот”, споделя Паскалева, дъщерята на Слона си спомня:

„Катя караше една червена шкода. Винаги разбирахме кога се прибира, защото блъскаше колатаили в Митрополията, или в някой бордюр. Баща ми умираше от смях. Двамата никога не говореха за чувствата си. Те се четяха в очите му дома тя се обръщаше към него със Слонаки,а той я наричаше Тропи или Трополе. Не съм ги чула никога да се карат. Бяха лежерни хора. По цели нощи си говореха за изкуство – за театър, за кино, за музика, за живопис…”

Катя Паскалева, Стефан Мавродиев и Георги Божилов - Слона

Самата Катя Паскалева си отива една година по-късно. И вероятно, докато той рисува небесните облаци, разговорите им продължават.

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)