Събота, 26 Септември 2020
„За мен значение има само любовта, и аз правя нещо само с нещата, които се въртят около нея”

„За мен значение има само любовта, и аз правя нещо само с нещата, които се въртят около нея”

Марк Шагал (7.07.1887 – 28.03.1985) е роден във Витебск като Мойше Захарович Шагалов. На малцина е известно, че освен художник, Шагал е и поет.

В картините му всичко лети в космоса на фантазиите. Къщи, животни, хора изтръгват човека от реалното време и го превръщат в вечен пътешественик.

Оцелял от войни, творчески свади, случайни обстоятелства, гениално доказателство, че за изкуството граници няма. Културата в неговата Родина, неговото детство, революцията и първата му любов завинаги бележат творчеството му, въпреки че по-голямата част от живота си прекарва в Париж и в други градове на Франция и света.

Марк Шагал, "Рожден ден"

Французите го наричат френски художник, само че малко преди да получи френско гражданство през 1937 година той пише – „Считам себе си за руски художник, макар че всички да ме смятат интернационален.“ Марк Шагал е награден с най-високия орден на Франция - този на Почетния легион и в противоречие с правилото да не се правят вернисажи на живи художници, Лувъра два пъти презентира негови картини.

Марк Шагал, "Разходка"

Парижката бохема, както и способността му по свой начин да пресъздаде стилистичните особености на кубизма и сюрреализма го правят уникален, неподражаем и подкупващо чаровен. В творбите на Шагал реалните форми често са представени в чудновати съчетания и ситуации, противоречащи на логиката и на равновесието. Художникът неведнъж заявава своето кредо: „Протестирам срещу термините "фантазия" и "символизъм". Нашият вътрешен свят е реален, може би, даже по-реален, от светът, който ни обкръжава”. 

Марк Шагал, "Падащият ангел"

На малцина е известно, че освен художник, Шагал е и поет.

Публикуваме три негови стихотворения, в превод на Огнян Стамболиев:

Ясност

Господи, заради тази ясност,
дето я всели в душата ми -
сполай ти!
Господи, заради този покой,
с който зарадва сърцето ми -
сполай ти!
Нощта като река приижда -
клепките няма да се затворят.
Пак до зори ще рисувам,
заради Тебе, Господи,
заради Земята,
Небето…

След живота се влача

Дълбоко затаих любовта
и скрих своите картини -
като дърво в тъмен лес.
Гласа ми кой ли ще чуе?
Сълзите кой ли ще ги види ?
Лицето ще го зърне ли някой ?
Мъртъв съм от хиляда години.
Мама ми даде два лъча,
два малки рога любовни -
блуждаят те из моето тяло.
Страхме се сега уста да отворя -
сърцето да не изхвръкне.

Марк Шагал, "Над Витебск"

По стълбата на Яков

Моят свят е залостен,
светлината ми бавно гасне.
краят вече се вижда.
Ще се успокоят моите краски,
а аз - сълзите си изплакал -
ще обърна взор към моите братя,
по стълбата на Яков ще се възкача,
ще потече сънят ми.
С труд своя кръст ще понеса,
заедно с тази песен,
дето гнездо си търси
между небето и земята.
Всичките си картини ще погреба.
Мъртви певци ще се явят
и молитви скръбни ще запеят.

AFISH.BG