Четвъртък, 23 Март 2017
Художникът не е родил идея, която в мрамор да не е стаена…

Художникът не е родил идея, която в мрамор да не е стаена…

Известният само като Микеланджело, с рождено име Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони, е италиански ренесансов скулптор, художник, поет и архитект, представител на Флорентинската школа.

С право е смятан за един от тримата титани на Ренесансовото изкуство заедно с Леонардо да Винчи и Рафаело. Творчеството на Микеланджело се отличава с патос и непрекъснато търсене на идеала за красота като отражение на идеалите на епохата за физическа и духовна мощ и трагизъм. Считано е за основа на стила маниеризъм.

Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони

Микеланджело е роден на 6 март 1475 г. в Капрезе (днес Капрезе Микеланджело), селище край Арецо в Тоскана, което по това време е част от територията на Флорентинската република. В продължение на няколко поколения семейството му притежава малка банка във Флоренция, но баща му Лудовико ди Леонардо ди Буонарото Симони не успява да я управлява добре и е принуден да заема различни чиновнически постове. По времето, когато се ражда Микеланджело, баща му е съдебен администратор на Капрезе и управител на съседното градче Киузи. Майката на Микеланджело се казва Франческа ди Нери дел Миниато ди Сиена. Семейството претендира за произход от графиня Матилда Тосканска и, макар че доказателства липсват, самият Микеланджело вярва в тази теория.

Давид

Детството му е трудно, особено след смъртта на майка му. Още 13-годишен той проявява интерес към художеството, копира картини от флорентинските църкви и се сближава с местни художници. По тази причина, 13-годишен, става чирак при Доченико Гирландайо, а по-късно баща му успява да убеди художника да започне да му плаща за труда, а по-късно Гирландайо избира да изпрати Микеланджело при фактическия владетел на Флоренция Лоренцо де Медичи, който иска двама от най-добрите му ученици за основаната от него школа. Младият творец изучава скулптура и оформя мирогледа си от изтъкнати философи и писатели.
Съдбата поставя Микеландело пред различни поврати, но посоката, която му е начертала, остава непроменена. 21-годишен се озовава в Рим, където През ноември 1497 г. френският посланик при Светия престол поръчва на Микеланджело една от неговите най-известни творби, „Пиета“, като договорът е окончателно оформен през август следващата година. Мнението на съвременниците за тази статуя, „разкриване на пълния потенциал и сила на изкуството на скулптурата“, е обобщено от Вазари: „Същинско чудо е, че безформен каменен блок изобщо може да бъде превърнат в съвършенство, което природата рядко успява да създаде от плът и кръв.“

Пиета

Този живот, който вдъхва на неодушевения каменен къс, е характерен за всичките скулптори, излезли под ръката и длетото му. Общоизвестен е отговорът на скулптора, когато го запитали как вае статуите си: „Просто отнемам от мрамора това, което е излишно.” Достатъчно е да погледнем „Пиета”, „Давид”, Умиращият роб” или „Мойсей”, за да се убедим в гениалността на техния автор.
През 1508 година Юлий II възлага на Микеланджело да изпише тавана на Сикстинската капела, голям параклис в Апостолическия дворец в Рим.

Сикстинската капела

 

Според самия Микеланджело това става под въздействието на неговите съперници Донате Браманто и Рафаело Санцио, които искат да го злепоставят, принуждавайки го да работи в непривичен жанр, но повечето съвременни изследователи отхвърлят тази хипотеза. Микеланджело все пак приема поръчката, но от самото начало проектът на папа Юлий II за изобразяване на дванадесетте апостоли на фона на звездното небе му се струва твърде елементарен и той предлага собствен вариант, приет от папата, включващ повече от 300 библейски фигури и множество сцени – сътворението, падението на човека и обещанието за спасение през пророците и родословието на Христос. Таванните фрески са част от по-обща концепция за украсата на параклиса, която трябва да демонстрира цялостната доктрина на Католическата църква. Въпреки големия размер и сложността на композицията, Микеланджело изпълнява поръчката със съвсем ограничен брой сътрудници. Той конструира специално скеле и рисува, легнал по гръб, а след като обичайната мазилка не дава желания резултат, той използва нов вид мазилка, забърквана от един от асистентите му.

 

The creation of Adam

През септември 1534 година Микеланджело се установява окончателно в Рим, където остава до края на живота си, въпреки поканите на Козимо I Медичи да се завърне във Флоренция. Новият папа Павел III потвърждава поръчката на Климент VII за голямата фреска на „Страшният съд“ за олтара на Сикстинската капела. Микеланджело започва работа по този проект през 1534 година, а творбата е официално открита на 31 октомври 1541 година.

Стенописът на „Страшният съд“ е монументален и покрива цялата стена зад олтара на Сикстинската капела. Той описва второто пришествие на Христос и Апокалипсиса, когато душите на хората са възкресени и съдът на Христос, заобиколен от светците, определя тяхната вечна съдба. Новата картина далеч не е продължение на тавана, а съвсем различна творба с напълно различен изказ. Повече от двадесет години са минали между двата проекта, изпълнени с политически събития и лични скърби. Настроението на „Страшният съд“ е мрачно – голият Христос не е образ на утешение, а на отмъщение и разплата и дори спасените се блъскат болезнено към опрощението. Изображението на голите Христос и Дева Мария в картината „Страшният съд“ е сметнато от някои съвременници за светотатствено и високопоставени лица, като кардинал Карафа и посланикът на Мантуа монсиньор Сернини, се обявяват за премахването или цензурирането на стенописа, но папа Павел III се противопоставя на това. След смъртта на Микеланджело ученикът му Даниеле да Волтера дорисува перизоми, прикриващи гениталиите на персонажите, запазвайки общата композиция. При реставрацията на картината през 1993 година е решено част от тези перизоми да бъдат запазени като свидетелство за нравите на епохата и поради повреди в оригинала при тяхното нанасяне.

Около 1536 година Микеланджело се запознава в Рим с поетесата Виктория Колона, с която го свързва голяма близост през следващите години. Двамата си посвещават сонети и поддържат редовни връзки до нейната смърт през 1547 година. Според неговия ученик Асканио Кондиви, Микеланджело казвал, че единственото нещо в живота си, за което съжалява, е, че не е целувал лицето на Колона по начина, по който е целувал ръката ѝ.

Последните живописни творби на Микеланджело са фреските в Капела Паолина точно до Сикстинската капела, завършени през 1550 г., когато той е 75-годишен. Те са „Превращението на Павел” и „Разпъването на Петър”.
Той продължава да пише поезия до последните си дни и извайва двете си изключителни и прочувствени късни Пиети. Над едната от тях – Пиета Ронданини, работи само 6 дни преди смъртта си.

„Лаокоон и синовете му”

Микеланджело умира в Рим на 88 години на 18 февруари 1564 г. Съобразно неговото желание тялото му е върнато във Флоренция, където е погребано в базиликата „Свети Кръст“.

***
Художникът не е родил идея,
когато в мрамор да не е стаена,
ала ръка на разум подчинена
единствена познава път до нея.

От злото бягайки, добро копнея
и в теб, жена божествена, студена,
е то; ала от мъка прекалена
с изкуство да го стигна, не умея.

И нито Любовта, ни красотата
(о, твърдост каменна и ти, презрение!)
за злата ми съдба е днес виновна,

ако и гибел носиш ти с благата
в сърцето си, а низшия ми гений
извлича смърт от тази жар любовна.

Микеланджело Буонароти

Превод: Драгомир Петров

AFISH.BG

Оставете коментар